„Жените, както и сънищата, никога не са такива, каквито искате да ги видите.“

 „Нещастните хора често стават суеверни.“

„Историята на човечеството е историята на идеите.“

„Всеки от нас е облечен в някакво достойнство, когато се изправя срещу други, но всички знаем добре колко неописуеми неща ни минават през сърцето.“

„Когато кажеш, че си влюбен в човечеството, значи си напълно доволен от себе си.“

„Човекът, авторът, инструментът на създаването умира, но неговото творение не умира!“

„Човек не може да избере какво да пише, а само дали да го стори.“

„Никой от нас не може да предположи на какво сме способни, когато действаме инстинктивно.“

„Ура за този, който не знае как да носи маска - нека бъде крал или папа!“

"Освен илюзията нямаме друга действителност…”

“Киноактьорът се чувства като в изгнание. Прогонен не само от сцената, но и от собствената си личност. С неясна неприязън той усеща необяснимата пустота, възникваща от това, че тялото му се превръща в отпадък, че той самият се стопява и му ограбват неговата реалност, неговия живот, неговия глас и шумове, които създава, като се движи, за да се превърне в няма картина, която потреперва за миг върху екрана и после изчезва в тишината… Малката апаратура ще играе с неговата сянка пред публиката; а той самият трябва да се задоволи да играе пред нея.”

ЛУИДЖИ ПИРАНДЕЛО - италиански писател, драматург и поет, роден на 28 юни 1867 г. Получава Нобелова награда за литература през 1934 г. Сред по-известните му заглавия са „Il turno“, „Лиола“, „Uno, nessuno e centomila“ и др. Характерни за него са трагикомичните сюжети. Пирандело е основна фигура в направлението Театър на абсурда. Умира на 10 декември 1936 г.