Миодраг Сорич, "Дойче веле"
Още древният римски философ Августин Блажени е казал, че е по-добре да претърпиш поражение с истина, отколкото да спечелиш с лъжа. Лениновата лъжа за комунизма, че този строй щял да осигури по-добър живот на селяните, работниците и интелектуалците, победи през есента на 1917 година. Всички клетви и уверения се оказаха обаче празни обещания. Марксизмът-ленинизмът се превърна в „опиум за народите", в оправдание за зверски убийства, грабежи и безчет други престъпления в името на една идеология. Комунистическите лидери съсипаха живота на няколко поколения, избиха милиони хора, предизвикаха най-масовите гонения на християни в човешката история. Така наречената Октомврийска революция беше огромна катастрофа, която сложи своя трагичен отпечатък върху целия 20-и век.
Кажете истината!
Болшевишките историографи разполагаха с предостатъчно време, за да разкрасят Октомврийската революция и да я представят като събитие, каквото всъщност никога не е имало: народно въстание на масите срещу Временното правителство, инсталирано след Февруарската революция. Истината обаче е друга. На 7 ноември 1917 г. заможните жители на Санкт Петербург гледат представление на Фьодор Шаляпин. В същото това време по-бедните хорица се редят на опашки, за да си купят брашно и захар на силно завишени цени - в крайната фаза на Първата световна война обикновените руснаци са заети предимно с физическото си оцеляване. Но каквото и да са правили руснаците на този ден, повечето от тях не са искали и да чуят за болшевиките - въпреки умората от войната, въпреки разочарованието от политиката. Ленин и Троцки обаче са обладани от желанието да вземат властта. И понеже никой не защитава Временното правителство, планът им сработва. Именно оттук тръгват всички по-нататъшни беди.
В наши дни е редно да се запитаме как се отнася сегашното руско правителство към катастрофата от 1917 година. По този въпрос Кремъл изглежда безпомощен и объркан, а това впечатление се засилва от противоречивите му действия. Нищо чудно всъщност, тъй като властовият апарат в Москва и до днес носи отпечатъка на съветската ера. Решенията там се взимат от хора, които са социализирани по времето на комунизма. Хора, които са израснали с митовете и лъжите на червената пропаганда.
За съжаление днешна Русия не разполага с морален авторитет от ранга на личности като Александър Солженицин или Андрей Сахаров. Личности, които без недомлъвки да нарекат революционерите на Ленин с истинските им имена: фанатици, престъпници, крадци, убийци. Вместо това техните деяния се омаловажават.
100 години по-късно: още една лъжа
Показателно в това отношение е едно мероприятие, което се провежда на 7 ноември в Санкт Петербург: четене на стихове както на „червените", така и на белогвардейците. Идеята на организаторите е да покажат, че и от двете страни на гражданската война, отнела живота на 5 милиона души, са се сражавали „патриоти". Така президентът Путин ще може да се изяви като големия помирител на нацията.
От политическа гледна точка това може и да е разбираемо, защото мантрата на Путин гласи именно стабилност. В крайна сметка обаче Кремъл всъщност съдейства за изфабрикуването на една нова лъжа за Октомврийската революция. Защото Ленин, Троцки и Сталин не са били никакви патриоти.
Още преди 500 години Мартин Лутер е казал, че лъжата е като снежна топка: колкото по-дълго я търкаляш, толкова по-голяма става. С риск да прозвуча патетично, ще добавя това: само „слънцето на истината" може да стопи „комунистическата топка от лъжи". Дано бъдещите поколения в Русия имат повече смелост да погледнат историческата истина в очите. Едва тогава Русия ще започне да се отнася подобаващо към ужасяващите събития отпреди 100 години.
