Миодраг Сорич, "Дойче веле"

Още древният римски философ Августин Блажени е казал, че е по-добре да претърпиш поражение с истина, отколкото да спечелиш с лъжа. Лениновата лъжа за комунизма, че този строй щял да осигури по-добър живот на селяните, работниците и интелектуалците, победи през есента на 1917 година. Всички клетви и уверения се оказаха обаче празни обещания. Марксизмът-ленинизмът се превърна в „опиум за народите", в оправдание за зверски убийства, грабежи и безчет други престъпления в името на една идеология. Комунистическите лидери съсипаха живота на няколко поколения, избиха милиони хора, предизвикаха най-масовите гонения на християни в човешката история. Така наречената Октомврийска революция беше огромна катастрофа, която сложи своя трагичен отпечатък върху целия 20-и век.

Кажете истината!

Болшевишките историографи разполагаха с предостатъчно време, за да разкрасят Октомврийската революция и да я представят като събитие, каквото всъщност никога не е имало: народно въстание на масите срещу Временното правителство, инсталирано след Февруарската революция. Истината обаче е друга. На 7 ноември 1917 г. заможните жители на Санкт Петербург гледат представление на Фьодор Шаляпин. В същото това време по-бедните хорица се редят на опашки, за да си купят брашно и захар на силно завишени цени - в крайната фаза на Първата световна война обикновените руснаци са заети предимно с физическото си оцеляване. Но каквото и да са правили руснаците на този ден, повечето от тях не са искали и да чуят за болшевиките - въпреки умората от войната, въпреки разочарованието от политиката. Ленин и Троцки обаче са обладани от желанието да вземат властта. И понеже никой не защитава Временното правителство, планът им сработва. Именно оттук тръгват всички по-нататъшни беди.

В наши дни е редно да се запитаме как се отнася сегашното руско правителство към катастрофата от 1917 година. По този въпрос Кремъл изглежда безпомощен и объркан, а това впечатление се засилва от противоречивите му действия. Нищо чудно всъщност, тъй като властовият апарат в Москва и до днес носи отпечатъка на съветската ера. Решенията там се взимат от хора, които са социализирани по времето на комунизма. Хора, които са израснали с митовете и лъжите на червената пропаганда.

За съжаление днешна Русия не разполага с морален авторитет от ранга на личности като Александър Солженицин или Андрей Сахаров. Личности, които без недомлъвки да нарекат революционерите на Ленин с истинските им имена: фанатици, престъпници, крадци, убийци. Вместо това техните деяния се омаловажават.

100 години по-късно: още една лъжа

Показателно в това отношение е едно мероприятие, което се провежда на 7 ноември в Санкт Петербург: четене на стихове както на „червените", така и на белогвардейците. Идеята на организаторите е да покажат, че и от двете страни на гражданската война, отнела живота на 5 милиона души, са се сражавали „патриоти". Така президентът Путин ще може да се изяви като големия помирител на нацията.

От политическа гледна точка това може и да е разбираемо, защото мантрата на Путин гласи именно стабилност. В крайна сметка обаче Кремъл всъщност съдейства за изфабрикуването на една нова лъжа за Октомврийската революция. Защото Ленин, Троцки и Сталин не са били никакви патриоти.

Още преди 500 години Мартин Лутер е казал, че лъжата е като снежна топка: колкото по-дълго я търкаляш, толкова по-голяма става. С риск да прозвуча патетично, ще добавя това: само „слънцето на истината" може да стопи „комунистическата топка от лъжи". Дано бъдещите поколения в Русия имат повече смелост да погледнат историческата истина в очите. Едва тогава Русия ще започне да се отнася подобаващо към ужасяващите събития отпреди 100 години.

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Времето никога не стига на тези, които се нуждаят от него. Но за тези, които обичат, трае вечно.“ 

Брам Стокър, ирландски писател, роден на 8 ноември преди 179 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд