Яу Мин Пей – архитектът, създал стъклената пирамида в двора на Лувъра в Париж, почина на 102 години, съобщиха информационните агенции по света. Американецът от китайски произход е автор на проекти за обществени сгради, хотели, музеи, училища и много други. Основна характеристика на забележителната му дейност са подчинението пред божествената геометрия и законите на светлината. 21-метровата пирамида в Лувъра, която е реплика на Голямата пирамида в Гиза е най-голямото доказателство затова.

Въпреки че Пей заявява публично, че неговата пирамида няма нищо общо с каменните пирамиди от Древен Египет, и вдъхновението му идва от пергола в близкия Тюйлери, неговият магнус опус повтаря концептуално пирамидата в Гиза, която има фундаментално езотерично значение за оперативното масонство, а впоследствие и за умозрителното. По този начин Яу Мин Пей остава верен вековната идея, че центъра Париж е само част от градски план, който включва необичайни отклонения от стандартната строителна практика; много от неговите улици и паметници също са с астрономически код. Именно това възприемане на „Великия план“ на работното място, дава на центъра на Париж присъщата му връзка  с нещо много по-ефирно и отвъд светския свят.

Яу Мин Пей определя пирамидата си за най-трудния си проект в живота. Тя е открита през 1993 г., като вече се е превърнала в нещо, с което парижани и гостите на френската столица са свикнали или дори харесват.

Повечето големи проекти на Яу Мин Пей са сгради в САЩ: библиотека в Дорчестър, Масачузетс, изследователски център в Боулдър, Колорадо, кметството в Далас, Тексас и източното крило на Националната галерия на изкуствата във Вашингтон. Когато печели престижната награда за архитектура „Прицкър“ през 1983 г., той използва бонуса от 100 000 долара, за да започне програма за обучение на амбициозни китайски архитекти в САЩ.

Самият Яу Мин Пей е имигрант, който се преселва в САЩ през 1935 г. Син на известен китайски банкер, напуска родината си през 1935 г. и се мести в САЩ. Следва архитектура в Масачузетския технологичен институт и университета Харвард. След като преподава и работи за американското правителство, започва работа за предприемач в Ню Йорк през 1948 г. и създава собствена фирма през 1955 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...