Петер Хиле, Керстен Книп, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

През 1989 година Европа се разтресе: от Берлин до Москва комунизмът започна да се срутва. Държавите от Средна и Източна Европа вече не бяха под съветски ботуш, границите към Западна Европа изведнъж се отвориха, а през следващите години се отвориха и самите съветски сателити – както обществено, така и икономически. Вълна от оптимизъм заля континента.

30 години по-късно повечето граждани на бившия Източен блок все още одобряват политическите и обществени промени, но въпреки това не са съвсем доволни от сегашното политическо и икономическо положение в своите страни. Тъкмо това показва последното допитване на "Пю Рисърч" и германската фондация "Кьорбер", озаглавено "Общественото мнение в Европа три десетилетия след падането на комунизма".

Благосъстоянието гарантира удовлетвореност

"Степента на удовлетвореност зависи от икономическото благосъстояние", казва Нора Мюлер от фондация "Кьорбер". Това не е изненада, посочва тя, и дава пример с Полша и Литва, където демократичната многопартийна система и пазарната икономика значително повишиха благосъстоянието на хората, а с това – и тяхното усещане за удовлетвореност. Особено в държавите от бившия соцлагер, присъединили се към ЕС, хората имат преобладаващо положително отношение към политическите промени преди 30 години. Те смятат, че членството в ЕС е нещо добро за страните им, показва допитването, проведено сред близо 20 хиляди души.

Независимо от всичко това привързаността към демократичните ценности не е чак толкова силна. Нора Мюлер обяснява: "В страните от ЕС, които икономически не са толкова добре - като например България, чувството за удовлетвореност е по-ниско."

ЕС като магнит

Разликите между бившите съветски сателити са големи. В Полша, например, 85 процента от хората приветстват многопартийната система и пазарната икономика. Подобно е положението и на територията на бившата ГДР. В Чехия подкрепата за демокрацията и пазарното стопанство възлиза на 80 на сто, в Словакия и Латвия – на 70 процента. На другия полюс са държави като Украйна, където такава подкрепа дават само половината граждани, и най-вече Русия, където само 43 процента поддържат многопартийната система и едва 38 на сто са "за" пазарна икономика. Както вече стана дума, очевидно членството на страната им в ЕС дава на хората повече упование в тази система.

"ЕС продължава да има притегателна сила", казва Нора Мюлер. "Когато една държава има перспектива за присъединяване към ЕС, това ѝ дава силен тласък за реформи." А след присъединяването икономическото положение се подобрява и удовлетвореността на хората расте. Но дори когато усещат подобрение в материално отношение, анкетираните критикуват други аспекти от ситуацията в своите страни, например състоянието на правовата държава или на здравеопазването, както и тенденциите по отношение на т.нар. "традиционни ценности". Между Западна и Източна Европа все още има сериозно разминаване, когато става дума за търпимостта към хомосексуалните, например. "Разбира се, и в Източна Европа има прогресивни сили, и там много хора се борят и застъпват на правата на хомосексуалните", припомня Нора Мюлер.

Шаблони в главите няма

В подкрепата на някои други демократични принципи няма особени географски различия. "Повечето хора се изказват за честно работеща съдебна система и за равенство между половете", твърдят авторите на допитването. В същото време анкетираните често поставят под съмнение свободата на вероизповеданието и дейностите на различни граждански организации и инициативи.

В обобщение може да се каже, че 30 години след падането на Желязната завеса равносметката е положителна. В повечето държави от бившия Източен блок хората може да не са ентусиазирани, но поне показват сдържан оптимизъм за бъдещето. И подкрепят демокрацията, свободните избори, върховенството на закона и свободата на словото. И още нещо много важно:

"В Средна и Източна Европа мнозинството хора имат положителна нагласа за бъдещето на отношенията между техните страни и останалата част от Европа", казва Нора Мюлер. Тя пояснява, че според това мнозинство, в бъдеще сериозни конфликти вътре в Европа няма да има. 

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

Тони Морисън, американска писателка, родена на 18 февруари преди 95 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За дивите ягоди, Родопите, небесните корени и забравените от небето (ревю)

 

„Диви ягоди“ на Татяна Пандурска е сред приятните явления в родното ни кино. 

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.