ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Съветската пропаганда в България е промивала мозъци с над 330 000 заглавия и тираж от 70 милиона екземпляра и то за периода от 9 септември 1944 г. до 1978 г.

Това сочи статистиката, изнесена навремето от радио „Свободна Европа”, която достига днес до нас благодарение на запазени архивни документи в Държавна сигурност.

Сайтът desebg.com публикува” За дните на съветската култура”, материал из рубриката „Коментар на деня” на радио „Свободна Европа” от октомври 1978 г. Той е част от т. нар. литерно дело (литерни дела ДС образува за систематизиране на документи, свързани с конкретен обект) на радио „Свободна Европа”.

Радиостанцията, определяна от ДС като „ вражеска, е прослушвана от БТА и нейните предавания са издавани в различни секретни бюлетини, един от които е бюлетин „Пропаганда против България”.

В материала на „Свободна Европа” журналистът от българската секция на радиото Душко Петров (журналист от в. „Труд”, невъзвращенец от 1969 г.) коментира дните на съветската култура в България и раболепното отношение на партийна пропаганда, някои от чиито представители дори броели дните до началото на събитието.

Цитира се информация в българския печат, където с гордост се посочва, че след 9 септември 1944 г. дотогава в България са внесени над 330 000 заглавия на съветски книги с тираж 70 милиона. Населението на страната по това време е около 8,7 млн. души, което прави около 8 книги на човек.

Имало е и периоди, когато само за една година в СССР са внасяни 7 милиона книги. Цитират се и примери на критика срещу прекалената съветска тема в българското общество.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.

 

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 227 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Как миналото спъва настоящето (ревю)

 

„Драмата“ смесва политически коментар, романтична комедия и психологически трилър по начин, който на теория не би трябвало да работи.

Били Айлиш по пътя към славата

Прави впечатление колко деликатно Камерън предразполага Айлиш към откровения – за това, че не разчита на сексапила си, но като млада жена не може да носи дрехи, които я карат да се чувства некомфортно...

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…