Списание „Ролинг Стоун“ състави списък с 30 от най-добрите телевизионни сериали на ужасите за всички времена.

Първото място в класацията заема „Туин пийкс“. Достойнствата на проекта на Дейвид Линч и Марк Фрост е, че  въпреки изобилието от мистика, не забравят за човешкото страдание. Именно тази комбинация прави „Туин пийкс“ абсолютен шампион в тази класация.

На втора позиция е чернобелия сериал от 1959 г. „Зоната на здрача“. Антологията на Род Сърлинг комбинира няколко жанра едномременно, което може  да изплаши зрителя, но и да го накара да се замисли. Сериалът е рестартиран под ръководството на Джордан Пийл.

„Ханибал“, по мотиви на романа на Томас Харис, заема трета позиция. Поредицата, с Мадс Микелсен в главната роля, е наречена зашеметяваща и смела от визуална гледна точка.

В листата са още „Черното огледало“, „Секретни материали“, „Живите мъртви“. 

Пълната класация на най-страшните сериали тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 100 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.