Списание „Ролинг Стоун“ състави списък с 30 от най-добрите телевизионни сериали на ужасите за всички времена.

Първото място в класацията заема „Туин пийкс“. Достойнствата на проекта на Дейвид Линч и Марк Фрост е, че  въпреки изобилието от мистика, не забравят за човешкото страдание. Именно тази комбинация прави „Туин пийкс“ абсолютен шампион в тази класация.

На втора позиция е чернобелия сериал от 1959 г. „Зоната на здрача“. Антологията на Род Сърлинг комбинира няколко жанра едномременно, което може  да изплаши зрителя, но и да го накара да се замисли. Сериалът е рестартиран под ръководството на Джордан Пийл.

„Ханибал“, по мотиви на романа на Томас Харис, заема трета позиция. Поредицата, с Мадс Микелсен в главната роля, е наречена зашеметяваща и смела от визуална гледна точка.

В листата са още „Черното огледало“, „Секретни материали“, „Живите мъртви“. 

Пълната класация на най-страшните сериали тук

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...