"СВОБОДНА ЕВРОПА"

Писателят Милан Кундера почина, съобщи негов говорител в сряда. Той е автор на няколко награждавани романи, сред които “Непосилната лекота на битието”.

Писателят е починал във вторник след продължително боледуване, каза говорителката на библиотеката му в родния му град Бърно в сряда. Той беше на 94 години.

Кундера печели признание за своя характерен стил в прозата, чрез който изразява “всичко, което е завладяващо и абсурдно в живота”, написа Франс прес.

Писателят е роден в чешкия град Бърно, но през по-голяма част от живота си пише на френски език и живее във Франция.

Милан Кундера е роден на 1 април 1929 г. в тогавашна Чехословакия в семейството на известен пианист. Учи във Филмовия факултет на Академията за музикални изкуства в Прага, а впоследствие преподава там история на западноевропейските литератури.

Като студент става член на Чехословашката комунистическа партия, но е изключен заради “антипартийна дейност”. Впоследствие членството му е възстановено, но след съпротивата му срещу смазването на Пражката пролет през 1968 г. пак е отнето.

Първият му роман “Шегата”, публикуван през 1967 г., осмива еднопартийното управление. Той води до забрана работите му да се публикуват в комунистическа Чехословакия.

През 1975 г. Той емигрира заедно със съпругата си Вера във Франция. Чешкото му гражданство е отнето през 1979 г. Две години по-късно той става френски гражданин.

Сред известните му романи, написани докато е във Франция, са “Непосилната лекота на битието”, “Бавно”, “Незнанието”. Част от творбите си той пише на френски език, а по-късно се определя като френски писател и настоява книгите му да бъдат смятани за френска литература.

Кундера се завръща в Чехия за кратко след падането на комунизма. Получава отново чешко гражданство едва през 2019 г.

През 2023 г. за пръв път отваря библиотека с неговото име в родния му град Бърно.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...