Чешкият писател и дисидент Иван Клима, чието творчество и живот са повлияни от тоталитарните режими в Европа през 20-и век, почина на 94-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес.

Синът му Михал съобщи за чешката информационна агенция CTK, че Клима е починал в събота сутринта, 4 октомври, в дома си, след като дълго време се е борил със заболяване.

 Иван Клима публикува романи, пиеси, сборници с разкази и есета, както и детски книги, като се превръща в международно известен писател, чиито произведения са преведени на повече от 30 езика, отбелязва Асошиейтед прес.

Роден като Иван Каудерс на 14 септември 1931 г. в Прага, той се сблъсква за първи път с репресивен режим по време на Втората световна война. Тогава семейството му, което е с еврейски произход, е депортирано в нацистки концентрационен лагер. Но въпреки всички трудности, оцеляват. Комунистическият режим, който идва на власт в Чехословакия през 1948 г., изглежда обещаващ в началото за Клима и много други, които са преследвани, отбелязва Асошиейтед прес.

Иван Клима е част от група писатели, сред които Милан Кундера, Павел Кохоут и Лудвик Вацулик, които след войната се обръщат към комунизма с големи надежди, но са горчиво разочаровани от тоталитарния му характер, припомня осведомителната агенция.

Иван Клима се присъединява към Комунистическата партия през 1953 г., същата година, в която баща му е хвърлен в затвора по политически причини. През 1967 г. е изключен от партията, след като критикува властта в реч на среща на писатели. Година по-късно, през 1968 г., неговите произведения са забранени.

"Лудостта на 20-и век, за която пиша, е свързана с тоталитарните идеологии, отговорни за невероятни престъпления", каза Клима пред чешкото обществено радио през 2010 г. за мемоарите си в два тома, озаглавени My Crazy Century. "И това се случи въпреки факта, че тези страни принадлежаха към нашата цивилизация, те бяха страни с богата културна традиция", допълни той, цитиран от Асошиейтед прес.

След като изучава чешки език и теория на литературата в Карловия университет в Прага през 50-те години на миналия век, Клима работи като редактор в литературни списания и започва да пише за различни издания. Неговите многопластови разкази и романи са за хора, изправени пред машината на тоталитарната държава.

След като преподава в Мичиганския университет през 1969-1970 г., той се присъединява към чешкото дисидентско движение. Книгите му по това време се издават в родината му нелегално, отбелязва Асошиейтед прес.

След 1989 г.  Иван Клима се отдава изцяло на писането. За разлика от сложните романи за възрастни, книгите му за деца бяха по-закачливи. 

През 2002 г. Вацлав Хавел, по това време президент на страната, награди Клима с медал за изключителни заслуги към Чешката република. Същата година авторът спечели и престижната награда "Франц Кафка".

 

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...