Премиерът на Чехия Андрей Бабиш е предложил да възстанови гражданството на писателя Милан Кундера почти 40 години след като комунистическият режим в страната му го отнема, съобщи "Гардиън".

Кундера, чиито книги се нареждат сред най-утвърдените творби на художествената литература през ХХ век, е изключен от комунистическата партия заради "антикомунистически действия" през 1950 г. Властите го обявяват за враг и в крайна сметка той успява да избяга от тогавашната Чехословакия през 1975 г. През 1979 г. правителството му отнема чешкото гражданство и две години по-късно той получава такова във Франция.

Книгите му - от "Непосилната лекота на битието" до "Книга за смеха и забравата" - са забранени в родината му до края на 80-те години.

Наскоро Бабиш се е срещнал с писателя и съпругата му Вера в Париж по време на посещението си за честванията по случай 100-годишнината от края на Първата световна война.

В своя публикация във "Фейсбук" чешкият премиер споделя, че се е срещнал със семейство Кундера в апартамента им, след което имали дълъг разговор в ресторант. "Беше голяма чест за мен", пише Бабиш. Той описва Кундера, който догодина ще навърши 90 години и често е сочен като евентуален носител на Нобелова награда. Пред чешки новинарски канал, цитиран от агенция "Франс прес", Бабиш допълва, че е поканил семейството да посети Чехия, където писателят не е стъпвал близо 22 години. Според чешките медии отговорът на Кундера е бил необвързващ.

През 2008 г. писатели от различни страни, сред които четиримата носители на Нобелова награда Габриел Гарсия Маркес, Орхан Памук, Салман Рушди и Надин Гордимър, излезе в защита на Милан Кундера заради обвиненията, които бяха отправени в страната му, че е бил доносник. Месец по-рано служител на Чешкия институт за изучаване на тоталитарните режими направи разкритията, че през 1950 г. студентът Милан Кундера пише донос срещу пилота Мирослав Дворжачек. Тогава 11-те писатели обявиха: "Водената клеветническа кампания е опит да се очерни достойнството на един от най-великите живи писатели, а основанията за това са, меко казано, съмнителни."

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...