Романът „Градината на злото“ на ирландският майстор на ужасите Брам Стокър и още 6 негови разказа, издържани в стила на класическия ужас на фона на прекрасни пейзажи, излизат в ново издание на поредица на „Върхове” на „Изток – Запад”. Преводът и подборът е направен от Огняна Иванова. Художник на корицата и автор на илюстрациите е Петър Станимиров. 

Брам Стокър е написал дванайсет романа, три сборника с разкази и четири книги с пътеписи и спомени. Но най-популярното му произведение е вампирският роман „Дракула“, по който от 1931 до 2006 г. са заснети 27 различни филмови версии. „Градината на злото“ е друга забележителна творба на Стокър, позната и под заглавието „Леговището на Белия дракон“.  По този роман също има създаден филм. 

Любопитна подробност е, че между „Птиците“ на Хичкок и „Градината на злото“ има сходство, което едва ли е случайно. Знае се, че за лентата си Хичкок е използвал разказ на Дафни дю Морие от 1952 г., но страшната история с птиците на Стокър е писана много по-рано – през 1911 г. Така че е напълно възможно той също да е оказал влияние върху гениалния кинорежисьор. 

БРАМ СТОКЪР е роден в Ирландия на 8 ноември 1847 г. Малкият Брам бил болнаво дете и прекарва първите седем години от живота си на легло. През този период майка му разказва истории и легенди, много от които със свръхестествени и страховити мотиви. Вероятно това е причината бъдещият писател да твори в тази сфера. Учи история, литература, математика и физика в Тринити Колидж в Дъблинския университет. Стокър работи като театрален критик в родната Ирландия, преди да се премести в Англия. Повод за това става запознанството му с известния актьор Хенри Ървинг. Писателят прекарва голяма част от живота си в Лондон, като в продължение на 27 години менажира „Lyceum Theatre“ – театъра, където играе Ървинг. Сред приятелите на Брам Стокър са имена като Оскар Уайлд и сър Артър Конан Дойл. По време на пътуване до Съединените американски щати се запознава със своя литературен кумир Уолт Уитман. Писателят умира на 20 април 1912 г. в Лондон.

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Времето никога не стига на тези, които се нуждаят от него. Но за тези, които обичат, трае вечно.“ 

Брам Стокър, ирландски писател, роден на 8 ноември преди 179 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд