САВА СЛАВЧЕВ
Реймънд Чандлър е от любимите ми автори на кримки. Още 20-годишен се запoзнах с него, а през годините препрочитах някои от книгите му, докато на определени негови пасажи се радвам и до днес. През 90-те години се появиха книгите на Робърт Б. Паркър, който също се бе посветил на криминалния жанр, защото му липсвали книгите на Чандлър. Добър автор беше и Паркър, починал преди пет години, но няма как да го сравняваме с великия създател, заедно с Дашиъл Хамет, на Hard Boiled Shool, училището на коравите мъже. Несравними са.
И ето последният роман на Бенджамин Блак/Джон Банвил – „Чернооката блондинка” - как успява тоя човек да смесва стиловете, не ми е ясно. Едно е сигурно, Чандлър е отново сред нас. Страхотен, класически криминален роман. С Филип Марлоу, когото оставихме при Чандлър около 38-годишен, а днес го намираме над четирийсетте:
Когато бях млад, преди няколко хилядолетия си въобразявах, че знам какво правя. Съзнавах капризите на света - с езическите танци, които върти с нашите надежди и желания - обаче що се отнася до собствените ми действия, бях почти сигурен, че седя стабилно на шофьорското място, здраво стиснал волана с две ръце. Вече не мисля така. Вече знам, че решенията, които си въобразяваме, че взимаме, всъщност са в наши ръце само в ретроспекция и че по времето, когато нещата наистина се случват, ние просто се носим по течението. Не се тревожа особено от съзнанието, че контролирам делата си в нищожна степен. През повечето време се задоволявам да се нося по течението, да шляпам на пръсти във водата и да улавям по някой рибок с ръце...
Блак е сложил в устата на Марлоу лула. Всъщност героят на Чандлър пушеше само цигари, лулата е типичина за самия Чандлър, но си мисля, че Блак нарочно е използвал някои директни или индиректни препратки както към героя, така и към Чандлър. И нямам предвид само описанията на килима, който гали глезените ти, или усмивката, извадила на показ дълъг и нескопосан зъболекарски труд.
Животът е много по-объркан и несвързан, отколкото си признаваме. Желанието ни всичко да има смисъл, да е спретнато и подредено, ни кара да си съчиняваме сценарии и да ги нахлузваме насила върху реалния ход на събитията. Имаме такава слабост, но сме се вкопчили в нея на живот и смърт, защото иначе за нас няма живот - добър или лош...
Млъкнах. Вече ми беше втръснало да слушам собствения си глас: към самотния барабанист в главата ми се беше присъединила цяла перкусионна секция, група аматьори, които компенсираха липсата на умения с много енергичност...
Няма как да не обикнеш тази книга. Прав е Стивън Кинг - сякаш в стаята неочаквано влиза стар приятел, когото си смятал за мъртъв.
За огромна наша радост той е още жив.
