"Свободна Европа"

Той е деен, работлив и майстор на акварелния пейзаж. Сега е и най-възрастният професионален художник в България. На 17 юни Сава Цоновски навърши 100 години, а Софийският университет отбеляза този повод с представяне на негови произведения и кратък биографичен филм.

Той получи и награда за творческо дълголетие и вдъхновение от Центъра за върхови постижения "Наследство БГ".

По-рано през май беше награден също от Министерството на културата и Министерство на отбраната за цялостен принос към българската култура.

Цоновски е роден през 1925 г. във врачанското село Ботево, където и до днес прекарва летата си.

Нарича себе си "селянин по душа" и обича полето и природата. Казва пред БНР, че майка му е била "тиха, кротка и много работлива", а баща му е ръководил читалището в селото и е вдъхновявал сина си да чете.

"Родил съм се в семейство, в което цареше доброта и обич", разказва художникът.

Цоновски успява да влезе в Националната художествена академия от третия опит, а след като завършва през 1955 г., работи близо 30 години в студио "Военни художници".

Сред преподавателите му са Дечко Узунов, Борис Митов и Илия Петров.

"Аз съм много работлив човек, работя непрекъснато и когато не съм рисувал, денят си е отишъл ей така, безвъзвратно", казва още той. "Рисуването за мен е наслада".

Съпругата му почива през 1990 г., но той й остава предан:

"Всяка сутрин целувам портрета й за добро утро и всяка вечер - за лека нощ."

Цоновски казва, че иска картините му "да лъхат поезия" и да "създават една спокойна, приятна атмосфера". Обича да разказва как Дечко Узунов го е нарекъл "художник поет".

Столетникът използва предимно акварел, който по думите му е "капризен, непослушен, свободолюбив", но въпреки това му е любим.

По неговите стъпки вървят по-големият му син Сава Савов и една от внучките му - Петя Цоновска, които също са художници.

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...