Програма „Поколения“ представя ученици на Дечко Узунов. Утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.

Живописката Дора Кънчева (1926–2013) е една от видните ученици на големия творец. Важен спомен за това каква е тя като личност и автор пази изкуствоведът проф. Марин Добрев, който споделя:

„Всеки ден, в който стоеше с четка пред статива, за нея бе празник. Живописта й провокира със звучната си цветност и експресивност, с излъчващото се удоволствие от творението, с младежката си откровеност и мъдростта на посланията. Обсебилата я страст към живописта определяше нейните пътища към природата, към изкуството и към живота. (…) Рисуваше, докато ръката й можеше да държи четка. Една от последните си картини тя нарече „Легенда за живата вода“. Това заглавие е своеобразна метафора за същинското й присъствие в изкуството“.

Завършила образование си в началото на 50-те години на ХХ в., Дора Кънчева излиза от Художествената академия в София, обогатена от уроците на Дечко Узунов. Уроци, които не само спомагат развитието ѝ в изкуството, но ѝ дават възможност да върви уверено по пътя на живота. Повече от петдесет години тя ще рисува неуморно. Намирайки вдъхновение в архитектурата и улиците на големи и малки градове, както и в скътаните в планината подбалкански села. Често изобразява стари църкви, манастири, рибарски хижи, морето с плаващите или закотвени лодки, цъфналите през пролетта дървета и др. Творби на авторката са притежание на почти всички държавни галерии у нас, както и на множество частни колекционери по цял свят.

Пейзаж от с. Шишковци, 1978

маслени бои върху платно, 81 х 100 см

Художествена галерия – Стара Загора

------------------

В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място. Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...