Пиесата "Хъшове" на режисьора Александър Морфов вече няма да се играе на сцената на народния театър "Иван Вазов" докато Мариус Донкин е директор на театъра. Това заяви в открито писмо до медиите Морфов.

Причината е, че "кандидатът за общински съветник на ДПС Мариус Донкин" се гаври с екипа, отбелязва режисьорът, който преди години бе директор на Народния театър, но напусна поста като знак за несъгласие с управляващите.

"Хъшове" е най-успешната пиеса на Морфов. Тя има вековна традиция да бъде поставяна на сцената на най-знаковия театър в България, изграден и с дарения от страната. Под режисурата на Морфов тази пиеса получи три награди "Аскеер".

С тази пиеса по текст на Иван Вазов през 1904 г. започват представленията на Народния театър. В този театър и до днес стои столът, където е сядал обикновено Вазов - след ремонта той е в бяло и за него не се продават билети.

Пиесата"Хъшове", поставяна от Морфов, има почти 20-годишен живот на сцената, но през изминалите две години не беше в репертоара заедно с другите постановки на Морфов.

"Хъшовете са немили и недраги, но не отчаяни, скитници и голтаци, но горди и свободолюбиви, нехранимайковци за еснафите, герои за потиснатите и унижените. Спектакълът, в който немилите и недрагите ще намерят смъртта си и заедно със свободата за сънародниците си ще извоюват свободен терен и за довчерашните черни души - гешефтарите и спекулантите", се казва в анотацията към пиесата в началото на нейното представяне. Именно хъшовете са тези, които се ангажират с дейност за освобождаване на България от 5 века турско робство.

 Пощенска картичка – снимка на актьорски колектив, изнесъл пиесата „Хъшове“ пред войници на фронта. 1918 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...