БОРЯНА ЙОСИФОВА, Виена

На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална  галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството продължава да живее“ („Die Kunst lebt weiter“). Сред спонсорите на събитието бяха фирма „Бьозендорфер“ и Amadeus International School.

Галата се проведе в партнъорство с Международното Шопеново общество - Виена. От февруари 2024 г. Донка Ангъчева е член на управителния съвет на това реномирано международно дружество. Нейна е идеята за съвместната проява, както и благородната кауза всички приходи от концерта в Музикферайн да бъдат дарени на Международното Шопеново общество - Виена във връзка с бъдещи проекти, подкрепящи млади артисти.

Международното Шопеново общество във Виена е престижна институция с традиции. Основано е през 1952 г. В него членуват и подкрепят начинанията му изявени личности от музикалния, научния и обществения живот. От 1974 г., вече в продължение на 50 години, негов президент е легендарна личност - проф. д-р Теодор Каницер. В момента той е на 98 години, но продължава активно да ръководи дейността на дружеството и лично приветства изпълнителите и публиката от сцената в Музикферайн. Сред най-важните събития, организирани от дружеството, е авторитетния Шопенов фестивал, който се провежда ежегодно в Kartause Gaming, област Долна Австрия. През настоящата 2024 г. този музикален форум отбелязва 40-годишен юбилей, а във фестивалната програма през август е включена изява на Донка Ангъчева.

През годините на своето съществуване Международното Шопеново общество във Виена се ангажира както с изяви на изпълнители с успешна международна кариера, така и с подкрепа на млади таланти в началото на своя артистичен път. Именно в този контекст беше издържана концепцията и подбора на участниците в галавечерта, посветена на Шопен по инициатива на „Изкуството продължава да живее“.  

Публиката в Музикферайн съпреживя проникновената интерпретация на изявени известни артисти: пианистката Донка Ангъчева, виолончелистката Теодора Митева, оперната певица камерзенгерин Илдико Раймонди и трима водещи, ярки клавирни изпълнители на световните сцени: Людмил Ангелов, Кристофър Хинтерхубер и Януш Олейничак. Редом с тях своята вълнуваща дебютна изява на престижния концертен подиум имаха и младите талантливи студенти Самуел Орнулад (пиано) и Ана Мария Хуска (сопран). В програмата, съставена изцяло от творби на Шопен, прозвуча разнообразие от популярни концертни пиеси: Интродукция и брилянтен полонез за виолончело и пиано в До мажор, оп. 3, четири песни от вокални цикли на композитора, както и един прелюд, две полонези, три ноктюрни, етюд и четири мазурки за пиано.

Една изискана музикална вечер, покоряваща с емоционална изтънченост и стил. Възторжената публика в Музикферайн аплодира изпълнителите, сред които и големият български пианист Людмил Ангелов, световнопризнат за един от най-изтъкнатите съвременни виртуозни интерпретатори на творчеството на Фредерик Шопен. За своята изява той беше подбрал Ноктюрно в до-диез минор, op. 27/1 и Полонез в Ла-бемол мажор, op. 53.

В ефира на предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“ Людмил Ангелов сподели своето усещане за феноменалното въздействие и магическата атмосфера, която възниква между изпълнител и публика, когато звучи музиката на Шопен, както и за поканата да участва в галавечерта.

Донка Ангъчева разказа за емоцията и вдъхновението да организира този концерт в Музикферайн съвместно с Международното Шопеново общество във Виена.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Животът е скандали, мъка, разочарование, любов и саможертва, златни залези и черни бури.“

Лорънс Оливие, роден на 22 май преди 117 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.