На американския кандидат-президент от републиканската партия Доналд Тръмп му беше забранено да използва и класическата ария „Nessun Dorma” от операта „Турандот” на Пучини, съобщи classicfm.com. 

Николета Мантовани - вдовицата на Лучано Павароти, и три от дъщерите му излязоха с обръщение, в което се казва, че ценностите на покойния тенор нямат нищо общо с тези на Тръмп, нито с визията му за света. 

„Nessun Dorma” е арията, която най-много се свързва с Павароти дори 9 години след смъртта му, въпреки че са я пели всички известни тенори. Тръмп използва музиката, за да озвучи финала на кампанията си в Кливланд, Охайо миналата седмица. 

Наследниците на Павароти са поредните в списъка на артистите, които вече забраниха на агресивния политик са използва музиката им. Брайън Мей от „Куин”, Адел, „Роулинг стоунс”, R.E.M., наследниците на Джордж Харисън от „Бийтълс” вече направиха същото. 

В САЩ няма нужда политиците да искат разрешение за използване на музика, стига да са платили авторски права, но пък музикантите имат право да отказват творчеството им да бъде свързвано с определена политическа сила. 

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...