Почина Тони Робъртс (85), театрален и филмов актьор, участвал в много спектакли на Бродуей, както и в някои емблематични филми на Уди Алън – често като най-добрия му приятел, съобщава Асошиейтед прес.

Робъртс ще бъде запомнен с ролите си в бродуейските мюзикъли How Now, Dow Jones (1967); Sugar (1972), адаптация на филма „Някои го предпочитат горещо“, и Victor/Victoria (1995), в който участва заедно с Джули Андрюс.

„Никога не съм имал особен късмет в игрите на карти. Никога не съм удрял джакпот. Но имах изключителен късмет в живота“, пише той в мемоарите си „Познавате ли ме?“. „За разлика от много мои приятели, които не знаеха какви искат да станат, когато пораснат, аз знаех, че искам да бъда актьор още преди да вляза в гимназията.“

На Бродуей Робъртс участва в комедията на Уди Алън „Не пийте водата“ от 1966 г., като повтаря ролята си и във филмовата версия, както и в „Изсвири го отново, Сам“ (1969 г.) на Алън.

Други филми на Алън, в които Робъртс се появява, са „Ани Хол“ (1977), „Спомени от прахта“ (1980), „Секскомедия в лятна нощ“ (1982), „Хана и нейните сестри“ (1986) и „Радио дни“ (1987).

„Увереното екранно присъствие на Робъртс, да не говорим за високата му фигура, широките рамене и кафявата къдрава грива, бяха перфектната комбинация за различните невротични персонажи на Алън, правейки ги по-смешни и приятни за гледане“, пише през 2016 г. The Jewish Daily Forward. 

В книгата на Ерик Лакс „Уди Алън: Биография“ Робъртс си спомня за една сложна сцена в „Секскомедия в лятна нощ“, която Алън снимал отново и отново, дори след като филмът бил монтиран, за да постигне желания ефект.

„Когато се вгледаш по-внимателно в работата на Алън, започваш да виждаш невероятното количество изкуство в нея. Разбираш, че нищо не е случайно“, казва Робъртс.

Сред другите му филми са „Серпико“ (1973 г., с Ал Пачино) и The Taking of Pelham One Two Three (1974 г.).

Актьорът е номиниран два пъти за наградата „Тони“ – за How Now, Dow Jones и за „Изсвири го отново, Сам“.

„Имах късмета да попадна в последните години на Златния век на Бродуей. В тази епоха имаше много качествени представления“, казва той пред Broadway World през 2015 г.

Робъртс е роден в Ню Йорк на 22 октомври 1939 г., син е на радио и телевизионния говорител Кен Робъртс. 

„Бях отгледан сред много актьори“, казва той пред Асошиейтед прес през 1985 г. „Братовчед ми Еверет Слоун беше много добър актьор. Приятелите на баща ми бяха предимно актьори. Сигурен съм, че по някакъв начин трябваше да се докажа в техните очи“.

Робъртс учи в гимназията по музика и изкуства в Ню Йорк и завършва Северозападния университет в Илинойс. Бракът му с Дженифър Лайънс завършва с развод. Дъщеря им Никол Бърли е актриса.

Тони Робъртс се е явявал неуспешно на четири прослушвания за първата бродуейска пиеса на Алън „Не пийте водата“. Виждайки изпълнението на Робъртс в „Боси в парка“, Алън е убеден, че Робъртс си заслужава да бъде избран. Според мемоарите му, Алън му казал „Ти беше страхотен. Как така на прослушванията се представяш толкова слабо?“

 

Източник: Васил Богданов, БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света." - Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература, за любовта, раздялата, болката... 

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...