ТЕОДОР УШЕВ, фейсбук

Опитвам се да бъда максимално обективен към появата на Уди Алън на някакви Московски Филмови Седмици (някои медии пишат, че било Московския филмов фестивал - не, не е).

Тези седмици са организирани от Москино, би трябвало да са "професионални срещи на хора от бизнеса". В случая си е чиста проба пропаганда - те се организират с цел демонстрация на "величието" на Руското кино, сега и преди.

Очаквах появата на Алън, с надежда, че ще разкритикува войната, Путлер или просто ще направи нещо остроумно. Някаква акция...

Уви. 

Неговата поява си беше чиста проба наливане на бензин в колата на фашисткия руски режим. 

Да оправдаем поведението му със "старческо оглупяване" би било наивно.

Всъщност Алън прави това, което Путлер прави с Русия - той я унищава, бавно и методично. И го прави само защото е обиден - на света, че се държи с него като с лилипут.

Алън прави същото с творчеството си - унищожава филмите си. Той имаше голяма фенска маса, които бяха готови да му простят всичко - и педофилските изцепки, и лошите му (но все така смешни и забавни) последни филми.

Очевидно, воден от обидата към родната му Америка, която в последните 15 г. го загърби и забрави, той реши да влезе в режим на самодеструкция.

Има право да го направи. 

Но за мен вече неговите филми не съществуват. И няма да ги гледам.

Може би след години, някой отново ще се възхищава на гения му.

Но винаги ще остава онзи горчив привкус на досег с мизантроп, който мрази света, себе си, филмите си и живота си.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.