БОЯН ТОНЧЕВ, "Свободна Европа"

Британецът Ридли Скот е един от хората, които пишат правилата и залагат хоризонта на киноизкуството в края на ХХ век. Отличията и номинациите, спечелени по време на кариерата му са многобройни, а тяхна логична кулминация става наградата му за цялостно творчество от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) през 2018 г.

Още през 2003 г. режисьорът е посветен в рицарство от кралица Елизабет II за заслуги към британската филмова индустрия. А от 2011 г. разполага със собствена звезда на Холивудската алея на славата.

Ридли Скот е роден на 30 ноември 1937 г. в Саут Шийлдс, графство Дърам. Един от братята на дядо му по онова време притежава верига от киносалони, едно от които – Tyneside Cinema, все още работи в Нюкасъл. А бъдещият велик режисьор прекарва часове наред в гледане на филми.

Интересът на Скот към научната фантастика – жанрът, в който той е най-силен, също се заражда още от детските му години, вдъхновен от книгите на Хърбърт Уелс. Но Стенли Кубрик е този, който му помага да осъзнае, че неговото собствено бъдеще е свързано с киното.

„След като видях този филм, вече знаех какво мога да направя“, казва Скот в едно свое интервю за The Telegrah, визирайки „2001: Една одисея в космоса“ на Кубрик.

Иначе в края на 70-те години на миналия век младият тогава режисьор започва да си проправя пътя в професията с реклами и късометражни филми, а впоследствие участва и в направата на отделни епизоди от различни сериали.

Същинската му филмовата кариера започва през 1977 г. с колебливия успех на историческата драма „Дуелистите”. Критиката, която получава тогава, вместо да го отчае, го амбицира и след премиерата на следващия му филм - „Пришълецът“ от 1979 г., Скот е обявен за едно от най-обещаващите имена в киното.

Само три години по-късно се появява нов знаков филм на Скот – „Блейд рънър“, футуристичният шедьовър, превърнал се в класика на научнофантастичния жанр.

Нататък успехът изглежда предначертан. Следват култовите „Телма и Луиз“, „Гладиатор“, „Ханибал“, „Блек хоук даун“, „Американски гангстер“, „Марсианецът“, „Пришълецът: Завет“ и всички останали филми на Скот, които сами по себе си са учебници по правене на кино.

Напредващата възраст на твореца не съумява да охлади страстта му към киното и желанието му да застава зад камерата. Последните два филма на Ридли Скот излизат през миналата година, когато той е на 84 – „Последният дуел“ и „Домът на Гучи“.

А истинските фенове на „Пришълеца“ все още тайно се надяват да видят нов епизод от фантастичната сага, отново режисирана от нейния гениален създател.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...