БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Това е поредният опус магнум на Ридли Скот, направен със замах, амбиция и желание най-накрая и той да грабне статуетката „Оскар“ за режисура.

„Наполеон“ (2023) е завръщане към корените – помним добре „Дуелистите“ от 1977 г., критерий за доказване качествата и възможностите в занаята, а това неизбежно означава и съпоставка с класически образци, с които са израсли поколения зрители – от едноименния епос на Саша Гитри от 1954 г., през „Аустерлиц“ (1960) на Абел Ганс до „Война и мир“ (1967) и „Ватерло“ (1970) на Сергей Бондарчук.

„Наполеон“ на Скот стои добре и не е причина за конфуз от страна на своя създател.

За своите 158 минути е плътен и ефектен, с ограничен до минимум диалог, с майсторски поднесени батални сцени – превземането на Тулон  и битките при Аустерлиц и Ватерло са моментални класики в жанра, фино разкрити детайли от голямата политика и важният център, около който сценаристът Дейвид Скарпа гради своя разказ – силната и завладяваща любов между Наполеон и Жозефина.

Тази обречена връзка обрамчва филма, без да го пълни с фалшив мелодраматизъм.

Тя е разкрита проникновено и детайлно, което пък влияе на меланхоличната струя на повествованието.

Доста недоволни зрители смятат, че Хоакин Финикс се е провалил като френския император, блуждаейки на екрана, без да схванат, че постановчик и водеща звезда са се стремели да създадат образ на самотен, уязвим и затворен в себе си индивид, който разкрива истинската си човешка същност само пред своята любима Жозефина.

А кой друг може да разкрие така убедително протуберансите на своя герой, Комод на XIX век, ако не Хоакин Финикс?

Ванеса Кърби е неотразима като Жозефина, тя владее екрана и стимулира Финикс да даде най-доброто от себе си.

Приятна изненада е Рупърт Еверет - обран, сериозен, суров и непоколебим като маршал Уелингтън, победителят при Ватерло, а операторската работа на Дариуш Волски е стерилно бляскава и нежна, най-вече при разкриване фактурата , в която се развива действието.

За начина на реализацията на „Наполеон“ (2023) може да имаме безброй претенции и да критикуваме режисьора за досадни гафове – стрелбата по мамелюците и пирамидите в Египет, присъствието на младия Наполеон при екзекуцията на Мария Антоанета и пр., но не бива да пренебрегваме дързостта, умението и майсторството, с което на пределна възраст Ридли Скот доказва, че е сред най-големите във филмовия бранш.

Освен това имаме избор – ако случайно тази версия на Скот не ни е допаднала, да дочакаме пълната му режисьорска интерпретация от 4 часа или в краен случай да гледаме тв адаптация на Стивън Спилбърг.

Личното ми мнение е, че Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие.

 

„Наполеон“, 2023, 158 минути, сц. Дейвид Скарпа, реж.Ридли Скот, продукция „Колумбия пикчърс“, „Ейпъл студиос“, „Скот фри продъкшънс“

„Колкото повечето сме управлявани от идиоти и нямаме контрол върху съдбите си, толкова повече се нуждаем от истории кои сме, откъде идваме и какво е възможно.”

Алън Рикман, английски актьор и режисьор, роден на 21 февруари преди 78 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма