БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Това е поредният опус магнум на Ридли Скот, направен със замах, амбиция и желание най-накрая и той да грабне статуетката „Оскар“ за режисура.

„Наполеон“ (2023) е завръщане към корените – помним добре „Дуелистите“ от 1977 г., критерий за доказване качествата и възможностите в занаята, а това неизбежно означава и съпоставка с класически образци, с които са израсли поколения зрители – от едноименния епос на Саша Гитри от 1954 г., през „Аустерлиц“ (1960) на Абел Ганс до „Война и мир“ (1967) и „Ватерло“ (1970) на Сергей Бондарчук.

„Наполеон“ на Скот стои добре и не е причина за конфуз от страна на своя създател.

За своите 158 минути е плътен и ефектен, с ограничен до минимум диалог, с майсторски поднесени батални сцени – превземането на Тулон  и битките при Аустерлиц и Ватерло са моментални класики в жанра, фино разкрити детайли от голямата политика и важният център, около който сценаристът Дейвид Скарпа гради своя разказ – силната и завладяваща любов между Наполеон и Жозефина.

Тази обречена връзка обрамчва филма, без да го пълни с фалшив мелодраматизъм.

Тя е разкрита проникновено и детайлно, което пък влияе на меланхоличната струя на повествованието.

Доста недоволни зрители смятат, че Хоакин Финикс се е провалил като френския император, блуждаейки на екрана, без да схванат, че постановчик и водеща звезда са се стремели да създадат образ на самотен, уязвим и затворен в себе си индивид, който разкрива истинската си човешка същност само пред своята любима Жозефина.

А кой друг може да разкрие така убедително протуберансите на своя герой, Комод на XIX век, ако не Хоакин Финикс?

Ванеса Кърби е неотразима като Жозефина, тя владее екрана и стимулира Финикс да даде най-доброто от себе си.

Приятна изненада е Рупърт Еверет - обран, сериозен, суров и непоколебим като маршал Уелингтън, победителят при Ватерло, а операторската работа на Дариуш Волски е стерилно бляскава и нежна, най-вече при разкриване фактурата , в която се развива действието.

За начина на реализацията на „Наполеон“ (2023) може да имаме безброй претенции и да критикуваме режисьора за досадни гафове – стрелбата по мамелюците и пирамидите в Египет, присъствието на младия Наполеон при екзекуцията на Мария Антоанета и пр., но не бива да пренебрегваме дързостта, умението и майсторството, с което на пределна възраст Ридли Скот доказва, че е сред най-големите във филмовия бранш.

Освен това имаме избор – ако случайно тази версия на Скот не ни е допаднала, да дочакаме пълната му режисьорска интерпретация от 4 часа или в краен случай да гледаме тв адаптация на Стивън Спилбърг.

Личното ми мнение е, че Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие.

 

„Наполеон“, 2023, 158 минути, сц. Дейвид Скарпа, реж.Ридли Скот, продукция „Колумбия пикчърс“, „Ейпъл студиос“, „Скот фри продъкшънс“

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...