ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ

Тази година се завърна легендарният франчайз на страховитото извънземно. Това е осмият филм от поредицата за пришълеца и е един от най-добрите. Той е продължение на филма „Прометей“ (2012) от серията за пришълците.

Лентата в по-голямата й част е много добре направена. Режисьорът Ридли Скот, въпреки факта, че е на 79 години, умее да създава интересни научно-фантастични филми. Едно от нещата, което прави впечатление, е това колко е „огромен“ епизодът. От една страна вселената, в която се намират героите, която дава възможност за много продължения. От друга е постигнат готически ефект, главните герои са като мравки в сравнение с всичко останало. 

Актьорите вършат прилична работа, но най-добър е Майкъл Фасбендър. Той играе две роли и двете ги изиграва отлично.

Филмът в основата си е за чудовища. И такива има доста. Пришълците са изумителни и има много кървища. Развитието на ефектите позволява много голяма подвижност на създанията, които някога се изпълняваха от хора с костюми. 

За съжаление и този филм става жертва на типичните за ужасите клишета - герои, взимащи неразумни решения, и други предсказуеми работи могат да развалят преживяването на някои хора. Но все пак като цяло е приятен за гледане и е направен с внимание. Целта не е само да се кешира някой долар, напротив - допълва се серията с пришълците.

 

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...