БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Изчетох маса противоречиви отзиви за този филм. И като го гледах останах с убеждението, че се запознавам с нещо, различно от това, за което са писали по света и у нас.

А това усещане не ми е за първи път.

„Гладиатор 2 „бил по-слаб от първия шедьовър, нямал оригинален  сюжет, в разказа имало дупки, финалът бил неоправдан и нереалистичен, имало много кръв и жестоки битки…

Добре, нека е така.

Какъв да е сценарият на Дейвид Скарпа („Наполеон“, 2023), след като епохата на Гета и Каракала по нищо не се различава от тази при Комод?

Как да бъде описана – като буколическа приказка в стил Вергилий или като кървава драма със заговори, метежи, убийства и жестоки интриги?

Има и нещо интригуващо – след като наративната матрица е проработила преди четвърт век, защо да не се използва отново?

И вместо битката на Максимус с германите да видим победата на генерал Акаций в Нумидия, след което всички възли, останали  в първия филм, да се разплетат в продължението.

Хано Луций се оказва син на Луцила и Максимус, който от Нумидия се озовава в Рим и поема по стъпките на баща си като велик гладиатор.

На финала той дори се превръща в съдник за съдбата на империята, предотвратявайки гражданска война и пожелавайки Рим да се превърне в притегателен център за живеене в древния свят, едно алтруистично желание, което не звучи толкова налудничаво и идеалистично, колкото може и да ни се струва, защото за онази епоха Рим е нещо като ООН и Европейски съюз, взети заедно за териториалното пространство без Индия и Китай…

За да се възстанови хармонията трябва да се ликвидира хитрия злодей Макринус, превърнал се в пръв консул, кандидат за диктатор и убиец на братята императори.

Битката между двамата на подстъпите към столицата на света е от най-яростните и завладяващи, каквито сме гледали на голям екран.

Ако и да е дълъг 148 минути вторият „Гладиатор“ се гледа на един дъх, в него няма чупки и пробойни и дебело подчертавам – доказателство е за възраждането на креативната мощ на големия Ридли Скот, който напоследък просто  ни разочароваше със своите епични ребуси.

„Гладиатор 2“ е завладяваща сага от най-висока проба, държащ сметка за наследството и непринудено придържащо се към него с поредица от фрагменти и детайли и в моята ранг листа се нарежда до най-доброто, създадено от сър Ридли – до „Телма и Луиз“, 1991, „Ханибал“, 2001 и „Американски гангстер“, 2007, естествено с Дензъл Уошингтън.

След като Копола се издъни с „Мегалополис“, 2024, за мен е ясно, че в света останаха двама майстори на епоса – Джеймс Камерън и Ридли Скот, който независимо от достолепната си възраст – 87 години – демонстрира топ форма.

Освен стабилната драматуртия на Дейвид Скарпа аплодисменти заслужава музиката на Хари Грегсън–Уилямс, работил със Скот по „Марсианецът“, 2015, операторската работа на Джон Матисън, заснел и първият знаменит „Гладиатор“ преди четвърт век, както и сценографията на Клаудио Кампана („Вавилон“, 2008).

Каквито и претенции да имаме към продукцията, посочваме че възстановката на древен Рим в детайли е осъществена на завидна, изключителна висота.

Във визуално отношение филмът е пиршество за очите, Колизеумът е пресъздаден в естествен декор едно към едно, битките и дуелите грабват и впечатляват със своята хореографска оригиналност и вещина,бруталност и драматизъм.

Актьорите играят вдъхновено и с рядко срещана всеотдайност.

Пол Маскал („Под слънцето“, 2023, на Шарлот Уелс) не се конкурира с Ръсел Кроу, но като Хано Луций е органичен и монолитно въздействащ, Педро Паскал, когото помним от „Игра на тронове“ преди 13 години, олицетворява войнските добродетели на славните римски бойци в лицето на генерал Марк Акаций, от оригинала са привлечени сър Дерек Джейкъби, блестящ в малката, но възлова роля на сенатор Гракх и Кони Нилсен, добила облика и въздействието на истинска римска матрона като Луция, ексцентрично зловеща боя добавят Джоузеф Куин и Фред Хечинджър като братята – императори Гета и Каракала, но над всички се извисява със своето неподражаемо лукаво злодейско присъствие Дензъл Уошингтън като Макринус.

Някога, преди четвърт век, написах за първия „Гладиатор“ възторжено ревю, което излезе в „Литературен вестник“.

В него предсказах със самоувереността на неофит, че филмът ще обере основните награди „Оскар“ за 2000 година.

Оказах се прав…

Сега обаче не искам да прогнозирам с такава категоричност.

Ако зависеше от мен статуетки щяха на получат Джон Матисън, Клаудио Кампана и Дензъл Уошингтън.

Ридли Скот явно ще чака почетно отличие за цялостен принос.

В заключение вторият „Гладиатор“ е силен, ярък и стойностен филм.

Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

„Гладиатор 2“, 2024, 148 мин., сц. Дейвид Скарпа, реж. и прод. Ридли Скот, продукция на „Парамаунт Пикчърс“  и „Скот Фрий Продъкшънс“