ИВАН САВЧЕВ, "Свободна Европа"

Пол Мескал е актьор, който често влиза в обувките на емоционално натоварени персонажи с тежка история. Прави го, защото смята, че не се говори достатъчно за мъжкото психично здраве. Осъзнава това след ролята си на Конъл в сериала "Нормални хора".

"Начинът, по който се грижиш за тялото си, трябва да бъде и начинът, по който се грижиш за ума си", казва Мескал.

Ролята на Конъл е тази, която насочва светлината на прожекторите към Мескал. По-късно той е избран от режисьорът Ридли Скот за главната роля в продължението на филма "Гладиатор".

Мескал е роден на 2 февруари 1996 г. в Мейнут, Ирландия. Майка му е полицайка, а баща му работи като учител и се занимава с актьорско майсторство. През 2017 г. завършва "Изкуство в актьорството" в Дъблин.

Три години по-късно е избран дa изиграе Конъл в екранизацията на романа "Нормални хора" от авторката Сали Руни. Негов екранен партньор е актрисата Дейзи Едгар-Джоунс, която влиза в ролята на Мариан.

Историята на Конъл и Мариан показва как любовта от гимназиалните години може да бележи трайно живота на един човек. Тя завладява зрителите с емоционалната си дълбочина и суровата си уязвимост.

"В тези години движих с много ирландски актьори. Всеки един от нас се чувстваше свързан по свой начин с Конъл", казва Мескал.

Според Мескал и връстниците му, взаимоотношенията между младите хора стават все по-сложни заради социалните мрежи и приложенията за запознанства.

Той добавя, че се натъжава като вижда как в онлайн пространството хората се представят по начин, който няма общо с държанието им по време на живия контакт.

"Конъл и Мариан са пример, че това не трябва да е така", допълва Мескал.

През 2022 г. Мескал участва и във "Под слънцето". Филмът проследява проблемите, които един млад баща има с психичното си здраве, но го прави през гледната точка на невръстната му дъщеря.

Мескал казва, че това е една от по-трудните му роли, защото описва свят на "тиха мъка".

"Има ли нещо по-трудно за гледане от това да виждаш страдащ човек, който се опитва да бъде по-добре?", допълва той.

Според Мескал за един мъж не е здравословно да прикрива емоциите си и да не се грижи за психичното си здраве.

"Да говориш за психичното си здраве е нещо ново", допълва той.

Мескал казва, че най-големият минус на професионалния му успех, е вниманието, което е започнал да получава.

"Трябва да спра да използвам интернет. Алгоритмите на социалните мрежи са покварени. Виждам твърде много постове със себе си и твърде малко постове за пекарни", казва той.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция