ЙОВКА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"

След брака й с Джордж Клуни мечтите на милиони жени бяха разбити. Двамата се ожениха във Венеция през септември 2014 г., а сватбата им бе една от най-шумните през десетилетието. Амал Клуни обаче имаше своята биография още докато носеше моминското си име – Аламудин. Още преди брака й с холивудския актьор, тя бе известен правозащитен адвокат.

След това и особено след като двамата се сдобиха с близнаци през 2017 г., медиите не ѝ простиха и започнаха да акцентират най-вече на тоалетите, които носи на филмовите премиери. Амал прие цветовите ѝ предпочитания да бъдат коментирани, стига покрай тях да се говори и за каузите ѝ. А те са сериозни – свободата на медиите, правата на малцинствата, борбата със сексуалното насилие във военните зони. Ще я видите на всяко заседание на Общото събрание на ООН с редица от президенти и премиери, очакващи я за снимка и ръкуване.

Амал, която прие името на съпруга си, не се отказа от професионалните си занимания. Даже напротив, започна да използва известността холивудския актьор, за да привлича клиенти и най-вече каузи. И си отвори собствена адвокатска фирма в Лондон.

Най-новият й клиент пък е луксозната туристическа дестинация Малдивите. Това се случи след като в сряда правителството обяви, че я е наело да го представлява пред Висшия съд на ООН по предстоящото дело за рохингите - мюсюлманското малцинство в Мианмар. Малдивското правителство обяви в сряда, че ще се присъедини към иска на Гамбия за геноцид срущу рохингите от страна на властите в Мианмар. Гоненията, организирани от военните с мълчаливото съгласие на носителката на Нобелова награда за мир Аун Сан Су Чи, която е начело на мианмарското правителстсво, прокудиха над 740 хиляди души от домовете им от 2017 г. насам.

Международният съд в Хага разпореди през януари на Мианмар да вземе спешни мерки за прекратяване на гоненията, което е първа стъпка пред започването на процес, който ще отнеме години.

Наемането на Клуни от Малдивите не е изненада, след като през 2015 г. тя поема защитата на първия демократично избран президент Мохамед Нашиид. Той е осъден на 13 години затвор от политическите си конкуренти, което вкарва страната в необичайна за туристическа дестинация политическа криза. Само дни преди началото на процеса местният адвокат на Нашид е намушкан с нож, но Амал не се стряска и пристига за делото в столицата Мале. Списание „Икономист“ пише тогава, че привличането на г-жа Клуни е популяризирало случая и е помогнало да бъде убеден тогавашният британски Дейвид Камерън да подкрепи демокрацията в островната държава.

Амал няма да има нужда тепърва да навлиза в проблема на рохингите в бившата Бирма, след като през 2018 г. пое защитата на двама журналисти от агенция Ройтерс, задържани в Мианмар за публикуване на информация за гоненията. През май 2019 г. двамата журналисти – Ва Лон и Куав Со О, които престояха в местен затвор над 500 дни, бяха освободени.

Докато делото в Найпидо беше в разгара си британското правителство назначи Амал Клуни за свой специален пратеник за медийната свобода към външното си министерство.

42-годишната адвокатка има права за практиката си и в САЩ, и в Обединеното кралство. Тя завършва юриспруденция в Университета в Ню Йорк, а впоследствие се дипломира с отличие и от Оксфорд. Пристига в Обединеното кралство, когато е на две години – заедно със семейството си. Фамилията бяга от гражданската война в родния си Ливан.

Родителите на Амал Аламудин са достатъчно състоятелни, за да осигурят частно образование. След това тя записва Оксфорд и там успява да спечели стипендии и в крайна сметка завършва с отличие. Първата ѝ работа е в една от големите юридически кантори в Ню Йорк, която работи по прочутите дела за фалитите на енергийния гигант „Енрон“ и на счетоводната фирма „Артур Андерсен“. След това стажува в Международния съд в Хага, където работи за руския съдия Владен Верещайн и за египетския член на съда Набил Елараби. По-късно е назначена в офиса на прокурора на ООН по специалните трибунали за Ливан и за бивша Югославия.

След шест години в Хага, където си създава връзки в средите на специалистите по международно наказателно право, през 2010 г. тя се връща в Лондон, където поема първите си прочути клиенти, сред които Джулиан Асанж и бившата украинска премиерка Юлия Тимошенко. Шумните процеси привличат вниманието на генералния секретар на ООН Кофи Анан, който я назначава за свой съветник. Двамата продължават да работят заедно и след края на мандата на Анан, когато той е назначен за специален пратеник на ООН за Сирия, а тя е негов старши съветник.

Към средата на десетилетието Амал Аламудин вече е направила име, което ѝ дава възможност да чете лекции по права на човека и по международно право в престижни университети в Лондон, в САЩ и в Хагската академия по международно право.

Тъкмо работата в ООН привлича Армения да я наеме за признаването на арменския геноцид от 1915 г., както и по делото срещу бившата президентка на Филипините Глория Аройо за нарушаване на човешки права. Амал Клуни работи за Гърция по искането ѝ за връщането на прочутите антични мраморни фризове от Партенона, които се намират в Британския музей. Сложният случай още не е разрешен, но наскоро Европейският съюз даде да се разбере, че спорът ще бъде част от преговорите между Брюксел и вече бившия член на ЕС – Великобритания за бъдещите им отношения след Брекзит.

Амал има какво да какво да покаже и в отстояването на свободата на изразяване. През 2017 г. тя обедини усилия с носителката на Нобелова награда за мир Надя Мурад, за да популяризира нейната съдба на жертва на „Ислямска държава“ и така да привлече внимание към отвличането и изнасилването на жени от джихадистите в Северен Ирак. Двете говориха пред Общото събрание на ООН, след което световната организация излезе с резолюция за разследване на „Ислямска държава“ и за събирането на доказателства за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. По повод работата на юристката срещу „Ислямска държава“ Джордж Клуни сподели пред медиите, че семейството е трябвало да подсили охраната си предвид рисковете за живота на Амал, които той определи като „реални“.

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...