Популизмът в съвременната политика е темата на коментар на писателя Марио Варгас Льоса за "Ел Паис". В есето си "Новият враг" носителят на Нобелова награда за литература анализира взаимната връзка между популизма, национализма, расизма и ксенофобията.: 

"Комунистически Китай се превърна в държава на капиталистическия авторитаризъм. Такива държави като Куба, Северна Корея, Венецуела са в коматозно състояние и въобще не могат да служат за пример, какъвто беше навремето Съветският съюз. Комунизмът сега се превърна в помийна яма, а неговите последователи и привърженици се оказаха в периферията на политическия живот. Мнозина се надяваха, че изчезването на комунизма ще засили позициите на либералната демокрация и тя ще се разпространи в целия свят. Оказа се, че не е така – комунизмът беше заменен от популизъм.

Не става дума за идеология. Това е по-скоро нещо като вирусна епидемия. Популизмът е по-отровен от комунизма и атакува както развитите, така и развиващите се страни, като във всеки отделен случай има различен облик. В развиващите се страни популизмът се проявява в левичарската идеология, а в развитите страни има ясно изразен десен оттенък. Даже такива държави като Великобритания Франция, Холандия и САЩ нямат противоотрова за тази болест. Популизмът се появява под формата на Брекзит, в президентството на Тръмп, във възможното идване на власт на холандската дясно либерална Народна партия на свободата и демокрацията, а във Франция като лидерката на политическата партия Национален фронт Марин льо Пен. 

...

Основно свързващо звено на популизма е национализмът. По време на предизборната си кампания Тръмп обеща на избирателите си да върне предишното величие на Америка, както и да не позволи на Китай, Европа и други държави да използват САЩ като източник за обогатяването си. Интересите на Америка са над всичко.

Бях в Лондон, когато се решаваше въпросът за излизането на Великобритания от Евросъюза и с удивление слушах шовинистичните и ксенофобски речи на Борис Джонсън и лидера на Партията на независимостта на Обединеното кралство Найджъл Фараж. Те обещаваха, че след излизането от ЕС Великобритания отново ще си възвърне суверенитета и свободата, а ще се спаси и от бюрократите в Брюксел.

Неотменна част от национализма е расизмът, който се проявява преди всичко в това, че постоянно търси „изкупителна жертва” и я обвинява за всички беди, неуспехи и провали. Обект на атаки от страна на западните популисти станаха имигрантите и мюсюлманските бежанци. 

...

Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан и министър-председателката на Полша Беата Шидло обвиняват мигрантите, че лишават от работа местните хора, злоупотребяват със социалните помощи и рушат общественото образование.

...

Популизмът има много дълбоки традиции, но никога досега не е достигал такива мащаби. Борбата с него е много трудна, защото той стъпва върху човешките инстинкти. Те са недоверие, страх, делене на хората по расов, езиков и религиозен признак. Популизмът проповядва ксенофобия, псевдопатриотизъм и невежество."

 

Източник: БГНЕС

 

„Физическите характеристики на актьорите налагат определени промени. Шон Конъри е висок 190 см. Дъстин Хофман не е.“

Сидни Лъмет , американски режисьор, роден на 25 юни преди 100 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…