Сайтът "Дневник" публикува репортаж от с. Беренде, чиято църква директорът на Националния исторически музей иска да пренесе в София с кран. Вижте мненията, които медията събра по въпроса: 

"Уважавам г-н Димитров, но тази църква от векове е там. Това е светото й място", заяви кметският наместник Валентина Тошева. Според нея мястото може да е труднодостъпно, "но хората имат вяра". За бъдещето на храма й предстоят разговори със заместник-кметицата на Драгоман Лидия Банкова, която също иска той да бъде реставриран на място.

Според изкуствоведа проф. Елка Бакалова, написала монографията за "Св. Петър и Павел", намерението за местене трябва да бъде консултирано с църквата, общината и НИНКН. "Става въпрос за недвижима културна ценност и само идеята да се движи, е нелепа. Със сигурност, при едно преместване, стенописите биха били увредени. Решение и действия задължително трябва да се предприемат, но не по преместването, а по консервирането на църквата на мястото, свързано с нейната истинска история. Отбелязвам, че консервацията и рестварацията на архитектурата и стенописите на църквата при с. Беренде ще изисква много по-малко средства отколкото пренасянето й", казва тя.

"И аз искам параклис и свещеник на всеки космически кораб, но това е просто идея", пошегува се архимандрит Василий от Софийската митрополия.

 

АБСУРД 

Църквата я няма в кадастъра

"Като учредител на фондацията и църковното настоятелство, внесох проект за възстановяване на покрива в НИКНКН за одобрение, там проектът престоя една година. Междувременно се установи, че проектът няма как да се съгласува цялостно, тъй като църквата в Беренде просто не съществува в кадастъра на община Драгоман. На практика част от територията на църквата се намира в горски фонд, а другата в земеделска земя. Непосилно е за нас като църковно настоятелство да разрешим казуса, а от община Драгоман няма предприети конкретни действия. Това обяснява и липсата на видима и градивна дейност от наша страна до момента. Какъвто и да е проект не може да бъде изпълнен, дори и при наличие на средства за това, защото нужната документация не може да бъде комплектована. Няма скица, няма сграда и няма гробище към нея", обяснява Венцислав Аспарухов, който от години се бори за спасяването на църквата. 

 

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...