Бившият директор на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров е подписал договори с дъщеря си и племенниците през 2015 г. Това е показала проверка на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), съобщи пресцентърът й.
Със свое решение комисията е установила, че като шеф на НИМ той е бил в конфликт на интереси при сключването на два договора с дъщеря си и с племенниците си през 2015 г. Комисията се е самосезирала от публикация в медиите, че НИМ има договорни отношения с търговското дружество „Акшаена -2007“ ООД, в което собственици са дъщерята и племенниците му.
Договорът е бил за изработването на каталог на колекция в тираж от 1000 броя на стойност 19 800 лв. и срок за изпълнение септември 2015 г.
Въпреки че в договора е предвидено половината от сумата да се плати авансово, а другата половина – 5 дни след предаването на готовите каталози, второто плащане е извършено два месеца след първото. И двете платежни нареждания са подписани от Димитров. Същевременно музеят е получил само половината от поръчаните и платени каталози и то през октомври 2017 г. – т.е. повече от две години след срока в договора. По преписката не е представен протокол за предаване на останалата част от каталозите, до пълния му тираж от 1000 бройки. В хода на проверката не са установени данни и за представяне на колекцията в музея.
Пак през 2015 г. директорът на НИМ е подписал и втори договор със същата фирма - за печатно издание в тираж от 1000 броя на стойност 15 000 лв. В двумесечния срок по договора фирмата е предала всичките бройки и е получила цялото плащане като платежните нареждания са подписани от Димитров.
В хода на проверката е установено, че съгласно Вътрешните правила за финансово управление и контрол в НИМ директорът на музея е имал правото да упълномощи свой заместник да подпише договорите като по този начин си направи самоотвод от вземане на решение в конфликт на интереси, но не го е направил. При нито един от двата договора няма подадена декларация за конфликт на интереси.
По закон на Димитров следва да се наложи глоба за конфликт на интереси между 5000 и 10 000 лв. Комисията не съобщи какъв ще е размерът й. Димитров може да обжалва в съда.