"Относно НИМ - да, няма конкурс, защото никой не познава до кътните зъби НИМ. Изключителен, работоспособен човек е, има нужда от човек, който разбира тази материя, това един от най-тежките ни музеи." Така министърът на културата Вежди Рашидов е отговорил на депутати защо от 2007 г. няма конкурс за директор на Националния исторически музей, съобщи "Дневник". От отговора се разбра, че Рашидов не смята да се съобразява с разпоредбите, защото конкурсите създават "драми", а личната му преценка е по-добра.

Музикалното училище "Любомир Пипков" и НИМ са най-драстичните примери. Божидар Димитров е в пенсионна възраст и неведнъж граждани са искали оставката му..

"Смятате ли, че не можех да си сложа братовчедите по тези сладки места? Можех, но не го направих и ще ви обясня защо", каза министърът. Според него в България имало тежък проблем с менажирането в изкуствата, защото нямало институт, който да подготвя кадри, а "не всеки културтрегер" ставал за управленец. "Тези конкурси колкото и да са демократични, създават големи трудности. Дори конкурсното начало в културата е вредно. Защото кодекса на труда, четири години, драми аз не искам никого да уволня, да му търся кереза".

Според Рашидов важно било хората в институтите да са мотивирани и спокойни, а с конкурсите можело да се изберат "некадърни" хора. Затова те се обявявали по усмотрение на министерството. "Музикалното училище. Помолих да изчакат още два месеца, пенисонира се жената, цял живот е работила честно и почтено и един добър директор", илюстрира логиката си той. Там не е имало конкурс от 27 години. 

 

 

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...