Правителството ще рекламира страната ни по време на европредседателството с клипа "България - скритото бижу на Европа". Той предизвика противоречиви реакции, затова подбрахме няколко критични мнения от "Фейсбук":
ФАНИ ДАВИДОВА, юрист:
Не е лош клипът за европреЦедателството. По е подходящ за туристическа агенция, верно, ама аре сега ...
България обаче отново е представена като държава на селяните, с което други селяни очевидно много се гордеят.
Тука нямаме градове ... нямаме градски красоти ни в Русе, ни в Пловдив, ни никъде. Нямаме красив университет, платен от българи, нямаме учени, художници, оперни певци. Нямаме математици, софтуеристи, предприемачи. Имаме си селяни, овчари, кукери. Пропуснали са само тричането на кучета, не знам защо.
А Панайот Хитов, надуващ гайдата на плажа, е просто покъртителен.
ПОЛИНА ПАУНОВА, журналист:
Хм, абе защо в клипа за преЦедателството има кадри от див плаж, а не от Слънчака?! Защо има пухкав сняг, а не снимки от пластмасови опаковки в Банско?!
ВАСИЛЕНА МИРЧЕВА, журналист:
Ясно е, че клипът за европредседателството ще е напудрен и красивичък. Като казваш Виж ме, и се поизпъчваш, не стоиш като сопол, няма да показваш мръсни улици и грамадата от камъни пред варненското кметство... Обаче в същия пожелателен тон, представяте ли си да започваше с жена, която сутринта води децата си на училище с колело, по истинска велоалея, не бутафорна, покрай хубави улици с нормална настилка. После деца, които отиват с радост на училище, с леки раници...
Възрастна жена в кварталната библиотека заема НОВИ книги и там вижда как библиотекарка занимава деца с нещо интересно. Обстановката не е лъскава, но е приветлива и чиста. После виждаме дете с Даун, което спокойно играе с другите деца на детска площадка. После възрастната дама със свои приятели е в концертна зала и аплодира солиста на симфоничен концерт, който е ром. После виждаме фермер от малко населено място, който получава бърза и адекватна медицинска помощ в спретната болница (в каквато преди 2 години в едно малко гръцко село синът ми получи компетентна и навременна грижа срещу такса от 5 евро). После виждаме други малки китни селца, в които хората работят малкия си семеен бизнес, без някой да ги рекетира, гарантирана им е медицинска грижа, образование и безопасност... И накрая казваме нещо като: Малко сме, затова всеки от нас е ценен и е важно да развие потенциала си. Не е като славна история, мъже, нагазили в ледени води, и нестинарки, и рози, но би било хубаво да е поне наполовина истина
