ИВО БАЛЕВ, "СЕГА"

Щом приключи историческото българско председателство на Съвета на ЕС, разни неинформирани остроумци взеха да се "тревожат" за кариерата на Лиляна Павлова. 

Безработна оставала, какво ще я правим. 

Оставям настрана грубиянщината, такива сме си явно дървари, аз също търпя критика за неизящна реч, хем непрекъснато се стремя към разни светли идеали и прочие лиготии. 

Грубиянщината - както и да е, но когато се шегуваме, е много тъпо да си правим майтап с нещо, което после се оказва, че не е баш така, както се майтапим. 

Конкретно за Павлова. 

На първо време смешката за кариерното й развитие беше глупава, защото след такъв тест - председателството - тя може да си гледа живота по европейските институции, докато ЕС светува. Освен това - на това председателство успехите кой ще ги отчита, аз ли? Лиляна ще си ги отчита и ще ги представя по досиета и приоритети - сигурно има стотина пауър пойнт презентации, които може да чете с години. Засега евроминистерството остава до Нова година - и то на нея чака. В регионалното, да речем, вече се справят и без нея, макар че и то не е министерство, дето ще се дърпа от Лиляна, тая Роза на Близкия запад. 

Лиляна е Розата на Близкия запад от гледна точка Изтока. А Изтокът е тръгнал да инфраструктурира новия Път на коприната и въобще китайците са хукнали да разхвърлят пачки из Европа. Може да не ви се вярва, но е така. Китай ще инвестира в Европа и тръгва от България. Ако се хванете да четете правилни медии, ще ви обяснят каква нова ера иде и, разбира се, ще ви цитират Бойко Борисов, който по своя си начин обяснява китайско-българските смешни движения. Той обясни на българите, че не прави геополитика (очевидно всички заедно сме го заподозрели точно в геополитизиране), а с помощта на Китай иска да вдигне доходите на българите, защото заслужаваме повече. Това е много хубава басня и аз я препоръчвам на всеки с влечение към това изкуство. Съвременни баснописци няма много, ама Бойко Борисов - има, не е като да няма. 

И като начало Борисов вдига заетостта на Лиляна Павлова - обяви, че тя ще бъде натоварена със създаването и ръководството на Глобален център за координация между Централна и Източна Европа и Китай. Това ще е едно ново хъбче за яки кинти, които ще потекат по кинтопровода от Китай, а тук ще се разпределят и ще разклоняваме тръбите с парите към нашите приятели, като междувременно ще се пребиваме един друг с пачки. Аз виждам в бъдещето тези потоци!... И никой няма да пита - "КОЙ ще ни даде париииии?". Защото всички ще си имаме от хъбчето и даже ще даваме на Северна Македония, за да се интегрира по-чевръсто. 

Шефка на кинтохъбчето - това е още една позиция, още едно столче - ама не като столчето на Анна Цолова, която може би някои от вас си спомнят. Тя беше журналист в една телевизия, после в друга, после изведнъж реши да прави лайфстайл предаване и напусна сутрешния блок на НТВ. Близо година по-късно лайфстайл концепцията на Цолова още не е избистрена, може би защото не е достатъчно запозната с хайлайфа и стилистиката на Пеевски. 

А Лиляна ли не може да седне на две или повече столчета? 

На себе си се смеете, г-да остроумци, приберете си смешката там, където зимуват блатните кокичета - Лиляна има работа за целия китайски народ!

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.