ДАРИНА ТАКОВА, "ФЕЙСБУК"
Очарована съм от концерт-спектакъла на "Bella voce" снощи в камерна зала "България"! Многократно се разминавам с тяхните събития, винаги привлечена и любопитна, но все неуспяваща да бъда с тях поради някаква друга заетост. Масовото мнение за хоровите и оперетни артисти в България е категорично сбъркано и техните качества несправедливо остават недогледани, а понякога дори подценени. И макар че аз съм на категорично друго мнение, все пак отивайки на този концерт, не знаех какво да очаквам.
У нас се смята, че в хоровете попадат онези, които не стават за опера или генерално за "сериозните" сцени. Гигантска грешка! Постановката и техниката на пеенето са едни и същи.
Дори се изискват повече неща. В професионален хор няма как да имаш мижав или безцветен глас, да нямаш музикалност, перфектен слух и усет за баланс на звука, за точна интонация, за работа в колектив. В оперетата трябва да си красив, танцувален, дамите да имат хубави крака, за да си ги показват при танци- чардаши и всякакъв вид други потропвания. Освен това, оперетите са с масивна оркестрация и мелодиката на партиите се движи много централно, ако гласецът е лошо поставен, отива на кино, но пък те са облагодетелствани, пеейки често с микрофон.
Както и да е, малко се поувлякох.
Хористът трябва да притежава всички солистични качества.
Да не говорим, че хористите като тези в Ла Скала, Париж и Метрополитън могат да скрият с качествата си много диви и самодиви в малкия си джоб, а в тези, както и в много европейски театри, да бъдеш член на такъв хор, освен символ на престиж, е символ на голям финансов просперитет. Често се озадачавам от абсолютната липса на интерес от страна на млади певци, когато публикувам (тук, или на страницата на Фондацията ми) обяви за конкурси за щатни места в големи оперни хорове по света, шанс, който би могъл да даде ново качество на професионална изява и живот на тях и на цялото им семейство. Тук опираме до точно този манталитет и криворазбрана амбиция, които споменах по- горе.
Хористите не са второ качество певци, музиканти и артисти. Понякога, за да не станат солисти им е липсвало нещо, различно от артистичните качества- устойчива психика, силен характер, или нежелание да се подлагат на огромния стрес, който крие професията на оперния певец, такава, каквато трябва да бъде, а не каквато я познаваме тук....
С всичко казано до тук, всъщност искам да изразя огромното си възхищения от тези момичета.
Какво чух снощи! Пет красиви дами в един изискан вокално- театрален спектакъл по текстове на Шекспир с режисьор и четец на стиховете актьорът Валентин Ганев. Декор, реквизит, костюми, цветно, китно, уютно, изискано.
Великолепно подбрани произведения от Пърсел през Шуберт, Шуман, Волф, Корнголд до Парашкев Хаджиев и Румен Бояджиев. Пленително актьорски и като замисъл.
Но това, което ме впечатли дълбоко за гласовете на тези дами! Какви гласове! Сочни, дълбоки, тембристи, овладяни и шлифовани инструменти, които рисуват музиката с умение, страст и много любов.
Елена Механджийска, Мария Яковчева, Неда Атанасова, Росица Павлова- Инджева, гост: Милена Гюрова, със специалното участие на София Квартет.
Фантастична Маргарита Илиева на пианото и клавесина.
По време на концерта, паузата на чаша вино и през целия ден днес си задавах въпроса, защот тези гласове са в хор, или по- правилно казано, защо не са в операта?!
Оперните театри могат да мечтаят за такива гласове!
А тези прелестни дами са избрали един интелигентен начин да изявяват таланта си и даряват радост на многобройните си почитатели, вече са бранд.
И няма по подходящо наименование за формацията от Bella Voce!
