ДАРИНА ТАКОВА, „Фейсбук”

Когато преди около 2 години започна бумът с обвиненията в сексуален тормоз в Холивуд, много хора от бизнеса казаха: "Дано не застигне и оперния бизнес, защото ще се завъртят 2-3 имена, които всички ние знаем". Тогава две позиции в оперния свят застанаха в двата полюса на казуса. Тенорът Йонас Кауфман обяви, че е бил обект на неприлични предложения и сексуален тормоз в замяна на просперитет в изкуството. От жени и от мъже.".

 Нетребко каза: "Никой никога не може да ме изнуди, принуди или убеди да направя нещо, което не искам да направя."

 Малко са, обаче, артистите като Кауфман и Нетребко, които могат да постигнат величие и без допълнителни ходове. А онези 2-3 имена, за които всички от бизнеса знаем са ясни. Ливайн. Холендер. И, да. ДОМИНГО. За Доминго може да се изговори и изпише всичко. От едната страна стоят великата кариера на тенор, революцията в операта и приближаването й до масите чрез тримата тенори, нестихващият ентусиазъм да пее, дирижира и управлява оперни театри, центрове за усъвършенстване на млади артисти и конкурсът „Опералия”, който всяка година дава на световния оперен елит нови и невероятно талантливи звезди. 

От другата страна стоят негативната страна на това да заведеш операта на стадион, огромните въпросителни върху диригентските умения и баритоновите изяви в следпенсионна възраст, вкопчването в изявите и славата, лифтингите и инжекциите с хиалурон НА ГЛАСНИТЕ СТРУНИ, манията, която държи млади баритони и диригенти в топ форма в режим на изчакване евентуално Пласидо да се умори и да се откаже и най-вече безбройните истории за сексуалните му настъпления към млади и красиви певици в замяна на протекция и кариера. 

Не легенди и клюки. 

Истории от първо лице. 

За непрофесионалистите и хората, отдадени на идолопоклонничество, това е абсурд и клевета. За нас, хората от бизнеса - доказан факт. 

И докато всички се чудят защо чак сега, така както се чудеха за Харви Уайнстийн, Дъстин Хофман и Кевин Спейси, всеки бил жертва на сексуална атака, знае каква емоционална трагедия е да преработиш и възприемеш, че това се е случило на теб, че в определени ситуации си го допуснал и, че трябва да живееш с това до края на живота си. Човекът с власт умее да манипулира както с чар, така и с ултиматуми, заплахи и поставяне в безизходица. "КАК СЕ ОТКАЗВА НА БОГ?", пита една от жертвите. 

Отказва се, с риск да те обявят за еретик.

 

„Никога не съм се застъпвал за никой престъпник. Единственото, което искам от едно правителство, е справедлив процес. Закони и ред.“

Ърл Стенли Гарднър, американски писател и адвокат, роден на 17 юли преди 137 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.