ЕЛИЦА СИМЕОНОВА, "Свободна Европа"

Защо почти никой от големите български оперни певци не е преподавал на млади таланти в България?

Този въпрос си задават мнозина след като певицата Дарина Такова разказа в публикация във "Фейсбук", че е подала документи за преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и е трябвало да мине по конкурсния ред – теоретична част и певческо изпълнение с музикален съпровод. Известно е, че оперната прима, пяла в Миланската скала, Кралската опера в Лондон, „Метрополитън опера“, оперите в Париж, Мюнхен, Берлин, Неапол и Рим, от години не пее след неуспешна операция на гласните ѝ струни.

Този случай, който предизвика разнопосочни обществени реакции, не е единственият пример за световно признат български певец, който е поискал да преподава в българско музикално училище, но спрян от административни пречки.

Сопраното Валери Попова, пяла в Милано, Париж, Лондон, Виена, Ню Йорк, Москва и много други опери, не е преподавала в Националната музикална академия, защото не е била одобрена на конкурс с писмена тема. Тя не е единствената от големите оперни изпълнители на България от XX век, които са искали да преподават, но са били препънати в подобни пречки.

Конкурс с писмена тема

След роли на световните сцени в опери като „Тоска“ и „Турандот“ на Пучини, примата Валери Попова кандидатства в средата на 90-те за преподавател в Музикалната академия в София. Бил е обявен конкурс за пет преподавателски места, на който се явяват шестима души. Световноизвестната певица е единственият кандидат, който не е одобрен, а посочената причина е, че писмената тема, която кандидатите е трябвало да развият, не е достатъчно изчерпателна.

„Тя единствена сред тези кандидати е била със световна кариера и спектакли в Миланската Скала, в Ковънт Гардън, в парижката Гранд Опера... Казали са ѝ „И ние сме писали теми, за да станем преподаватели“. Но това са хора, които само са писали теми. А през това време тя е играла на най-големи световни сцени“, спомня си журналистът Найо Тицин, съпруг на дъщерята на Попова - оперната певица Александрина Пендачанска..

Няколко години след тази случка примата умира след тежко боледуване на 55-годишна възраст. В свои интервюта дъщеря ѝ Александрина Пендачанска си спомня за „невероятната обида и абсурд“, който Попова е преживяла. „Тя не можа да го понесе, много скоро се разболя и си отиде“, каза тя пред „Дневник“ през 2018 г.

Търси се диплома

Певецът Никола Гюзелев, високо оценен за ролите си в опери на Пучини, Верди и Моцарт, също се сблъсква с пречки пред това да преподава приживе. Оперният певец е кандидатствал за преподавател и директор на Българската академия на изкуствата „Борис Христов“ в Рим след края на активната си кариера, спомня си синът му Чавдар Гюзелев.

„За да стане директор на школата и изобщо да има преподавателски ценз, трябваше да има диплома“, разказа той пред „Свободна Европа”. Гюзелев обаче не е дипломиран от консерватория.

Малко преди да завърши следването си в Националната художествена академия в София като художник, Никола Гюзелев е участвал в конкурс за млади оперни певци. Той го печели и това е началото на кариерата му като оперен певец. След това се обучава при водещия български вокален педагог Христо Бръмбаров, започва да пътува и не довършва висшето си образование.

„Помня, че години по-късно успя да се дипломира“, разказа още синът му. „Тогава той вече нямаше интерес да преподава.“

Никола Гюзелев умира през 2014 г.

Немалко именити певци преподават в частни школи и университети в България. Пример е Райна Кабаиванска, която води майсторски клас от години в Нов български университет. Тя подкрепя млади чрез своя фонд „Райна Кабаиванска“. Самата Дарина Такова също провежда майсторски класове чрез фондацията си. Примата Анна Томова-Синтова не преподава постоянно в България, но проведе майсторски клас през есента на 2018 г. Но повечето от тези примери илюстрират частни инициативи, зад които не стои държавна политика.

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно и в дух на любов.“

Хариет Бичър Стоу, родена на 14 юни преди 213 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…