ГАЛИН СТОЕВ, "Дневник"

"Това, в което живеем, е официализиран мек вариант на "Коза ностра" и го приемаме като неизбежна нормалност. И това е най-страшното. Винаги ще има корумпирани политици, но когато няма коректив, който да реагира, когато те преминат няколко червени линии, това е истинският проблем. За нас дори това, че имаме абсолютно корумпирано правителство и управление, не е толкова страшно. Страшно, е че отстрани няма кой да коригира това. Къде са гласоподавателите? Къде е тази обща съзнателност на електората, която може да осъществи някакъв натиск", коментира в изборното студио на "Дневник" режисьорът Галин Стоев.

Според него трябва да определеим какво искаме да правим с България.

"2021 година сме. Това трябва да се осъзнае с всичкита сила, мощ и отговорност, която ни се стоварва на плещите. Информацията пътува изключително бързо, имаме съзнание за общност на някакво ниво, което направи така че протестните акции в една страна предизвикаха протести в друга. Появи се нещо, което не може да кажем, че се възроди общност. България стои в страни от този тип движения. Винаги сме се чувстваил като нещо отделно, като нещо приобщено, но не съвсем. Винаги сме битували като асансьор, заседнали между етажите", коментира още Стоев.

Според него е много неприятно, че "в политическите предложения липсва проект, размах и мащаб". "Как може да видим държавата след 10-20-50-100 години. Ще съществува ли тя наистина, искаме ли да съществува и какви дългосрочни стратегии прилагаме, за да се чувстваме съпричастни", коментира още режисьорът.

"Това, което управляващите успяха да направят... спомняте ли си имаше една пишман певица, която измисли феномена "Кен лий. Той стана известнен но толкова бързо отмря, заради собствената си несъстоятелност. "Кен лий" няма да предизвика след себе си друг поток от смисъл. Сегашното правителство направи с идеята за демокрация това, което тази певица направи с песента на Марая Кери. Ние битуваме в някакъв кен лий. Но това не носи нищо. Искаме ли да отглеждаме това нищо, защото ни е удобно? Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Актьорите се вземат прекалено насериозно. Самюел Бекет е важен, Джеймс Джойс е важен. Те оставиха нещо след себе си. Но дори Лоурънс Оливие е тотално неважен. Да играеш роля е много просто, но актьорите се опитват да го изкарат изкуство.“

Ричард Харис, ирландски актьор, роден на 1 октомври преди 92 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?