„Средно на всеки три дни съм сам на сцената лице в лице с публиката.”

„Чувствам се като малко момче, на което постоянно му предлагат нови играчки.”

„Моята сила е моят ентусиазъм.”

„Ако парите бяха единствената ми мотивация, щях да се организирам по-различен начин.”

„Гласът събира и предава лошото ти физическо състояние, емоционалните ти страдания и личните ти проблеми.”

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

„Винаги съм разучавал моите партии с оркестър, а не със пиано.”

„Атмосферата на театъра е моят кислород.”

„Пея и това е целият ми живот.”

„Когато бях млад, бях баритон и много далеч от възможностите, които имах след това като тенор.”

„Пеенето е форма на терапия.”

„Ожених се на 16, станах баща на 17 и се разведох на 18.”

„Ще докажа, че ме очаква голяма диригентска кариера.”

„Няма да се откажа да пея опера, докато гласът ми позволява.”

„С нищо не съм заслужил този глас.”

ПЛАСИДО ДОМИНГО - испански оперен певец, роден на 21 януари 1941 г. Той е един от най-добрите тенори в света. Напоследък обаче изпълнява партии на баритон както в младите си години. Записва и издава повече от 100 албума с класическа оперна музика, както и няколко албума с популярни испански любовни песни. Заедно с Хосе Карерас и Лучано Павароти изнасят незабравими концерти, с което популяризират сред широката слушателска аудитория класическото песенно изкуство. Организира и участва в редица големи благотворителни акции, давайки принос в събирането на милиони долари за жертвите на земетресения в Северна Америка, на болестта СПИН и др. Цялостният му артистичен и хуманитарен принос е оценяван многократно – носител е на високи американски, британски, френски и други отличия. Номиниран е от най-авторитетните издания на света за „Крал на операта“ („Нюзуик“), „Ренесансов мъж в музиката“ („Кориере дела сера“), „Най-велик оперен артист на модерните времена“ („Гардиън“).

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...