Днес, 1 март,  излезе първият брой на „Прас прес” – вестникът на невъзпитаните карикатуристи. Това са Чавдар Николов, Христо Комарницки и Чавдар Георгиев. Те са издатели и редактори на вестника, с помощта и на журналиста Иван Бакалов.

Изданието напомня за „Шарли Ебдо”, най-малкото защото засега излиза на две седмици. Концепцията с големи карикатури също напомня за скандалното френско издание. Какъв ще бъде „Прас прес”, бъдещето ще покаже, но, видно по първия брой, не е типично за България издание. В смисъл, че има остри карикатури (срещу силните на деня – а не въобще), каквито не се появяват в други медии.

„Новото издание е изцяло в ръцете на Пеевски. Той контролира около 90 процента от каналите и местата за продажба на вестници и списания. Веригата „Lafka” вече има 1100 пункта, това е най-голямата верига за продажби на вестници и списания у нас, без конкуренция. Повечето от дистрибуторските фирми са под контрола на Пеевски. Така че, ако той се разсърди на свои карикатури, изданието е изцяло в ръцете му“, написаха във „Фейсбук“ издателите.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков