На 1 март на вестникарския пазар се появи нов двуседмичник. Сатиричният "Прас-прес" е издание на Дружеството на невъзпитаните карикатуристи. Това са Христо Комарницки, Алла и Чавдар Георгиеви, Чавдар Николов. Първият брой на "Прас-прес" беше арестуван. Не с полицейска или прокурорска заповед. Не като Ердоган. А перфидно. По-голямата част от тиража му стои някъде в някакъв склад и не бе разпространена до будките за вестници. Според издателите му до читателите са стигнали не повече от 2000 броя от отпечатани 10 000. 

Сатиричното обобщение "Прас-прес" бе измислено от карикатуриста на "Сега" Христо Комарницки през 2012 г. - времето, в което Делян Пеевски овладя по-голямата част от всекидневниците. Благодарение на арогантна политическа подкрепа. През юни 2013 г. Пеевски пожела дори да стане и шеф на ДАНС. И стана - за един ден. Но разпространението на вестниците и издаването на голяма част от тях продължиха да са под негово ръководство. "Сега" е сред малкото изключения. Излиза вече близо 20 години. Тази практика да се задържа голяма част от тиража "някъде" и след това да се връща като брак я изпитваме всеки ден. 

Имаме ясен издател - Сашо Дончев, който стои зад "Сега" въпреки всичко. "Въпреки всичко" има огромна цена в медийната, политическата и икономическа среда, която можем да наречем разбойническа. От първия брой през октомври 1997 г. Комарницки е в "Сега". И се превърна в най-яркото не само вестникарско, а и медийно явление у нас изобщо. 

Овластените герои на неговата сатира - особено в последните 8 години, реагират на тях като аятолах на карикатура на Мохамед. В нашия случай Мохамед не е пророк, а аятолахът е корпулентен тарикат.

"Прас-прес" трябва да бъде пуснат на свобода. Нека читателите да решат съдбата му, а не видимата ръка на аятолаха.

СЕГА

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция