Емилиян Лилов, "Дойче веле"

Малки армии от учители, социални работници и полицаи шетат из България, натоварени с Херкулесова задача: да се опитат да убедят десетки хиляди ромски родители да изпратят децата си на училище. Всичко това е част от нова държавна инициатива, целяща да намали нарастващата неграмотност и големия брой тийнейджърски бременности сред ромите в България, които представляват около 10% от седеммилионното население на страната. Така започва репортажът на агенция Франс прес (АФП) от пловдивския квартал Столипиново, наречен от автора "най-голямото ромско гето в България".

АФП цитира българския министър на образованието и науката Красимир Вълчев, според когото около 130 хиляди деца в България не ходят на училище, а повечето от тях са ромчета. За да се пребори с явлението, правителството е създало над хиляда специални екипа, които обикалят страната: техните специалисти имат за задача да се срещат и разговарят с ромските семейства в най-бедната страна-членка на ЕС. Една непосилна битка, както се е уверил и самият автор на репортажа, който е придружавал един от екипите. От общо седем посетени адреса в Столипиново само една майка била съгласна да разговаря с неканените гости. "Ще запишем детето на училище, ако баща му не ни повика обратно в Германия", уверила Зати Маринова, сочейки 10-годишния си син Орлин.

Едва 9% завършват средно образование

Съпругът на Маринова, както и много други роми предпочитат да опитат късмета си в някоя от по-богатите страни от ЕС, търсейки някакво препитание и бягайки от мизерията в гетото, посочва АФП. "Много деца напускат училище, защото трябва да помагат на семейството си", казва социологът Алексей Пампоров, цитиран от агенцията. "Момичетата се грижат за по-малките си братчета и сестричета, а момчетата се трудят заедно с бащите си, например по строежите", допълва той.

Има и много случаи, когато екипите заварват родителите у дома, но те не им отварят вратите, защото не желаят да разговарят с тях. "Децата, които търсим, може да са зад всяка една от тези врати. Но много родители са подозрително настроени спрямо непознатите", казва Теодора Крумова от ромската правозащитна организация "Амалипе".

В България дискриминацията спрямо ромите избуя след краха на комунизма през 1989 година. Днес ромите са силно маргинализирано малцинство. Около 22 процента от тях са неграмотни и едва 9% завършват средно образование, макар то да е задължително. А, според едно актуално изследване, много от тях не говорят български.

Експертите виждат пряка връзка между необразоваността и високия брой на бременностите сред младите ромски момичета. Само през миналата година са се родили около шест хиляди бебета от непълнолетни майки, с което България държи едно от първите места в ЕС по този показател. За да се справи с проблема, управляващата коалиция от консерватори и крайни националисти реши да заложи на метода с моркова и тоягата: от една страна властите предлагат на ромските семейства известни облекчения за закупуването на учебни пособия или пък помощ за намирането на работа - силен коз сред ромската общност, измъчвана от години от бедност и безработица, изтъква авторът на статията. В същото време София заплашва да въведе глоби или да спре някои социални плащания за родителите, които отказват да изпращат децата си на училище. А националистите дори настояват за криминализиране на деянието.

80% от децата са в чужбина

АФП уточнява, че националната кампания, в чиито екипи са включени над 11 600 специалисти, стартира в началото на септември. В материала се изтъква също така, че за първи път опитите на българските учители да върнат ромските деца в училище са подкрепени от социални работници и полицаи. Дотук обаче усилията не дават бързи резултати, посочва авторът и цитира данните на Министерството на образованието: до 10 октомври екипите са успели да посетят повече от 150 хиляди адреса и да върнат малко над 12 хиляди деца в училище. В над 80% от случаите децата от посетените адреси обаче са били в чужбина.

Проблемът се задълбочава и от липсата на качествено образование в районите с компактно ромско население. На този фон много родители питат какъв е смисълът да изпращат децата си да ходят в лоши училища. "Не преподават добре на децата ни. Моята племенница завърши осми клас и все още не може да пише името си", казва Райчо Кръстев, баща на три деца. Въпреки проблемите Теодора Крумова от "Амалипе" хвали новата инициатива. По думите ѝ, това е първият последователен опит на българските власти да върнат всички деца в училище от 1989 насам.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...