Емилиян Лилов, "Дойче веле"
Малки армии от учители, социални работници и полицаи шетат из България, натоварени с Херкулесова задача: да се опитат да убедят десетки хиляди ромски родители да изпратят децата си на училище. Всичко това е част от нова държавна инициатива, целяща да намали нарастващата неграмотност и големия брой тийнейджърски бременности сред ромите в България, които представляват около 10% от седеммилионното население на страната. Така започва репортажът на агенция Франс прес (АФП) от пловдивския квартал Столипиново, наречен от автора "най-голямото ромско гето в България".
АФП цитира българския министър на образованието и науката Красимир Вълчев, според когото около 130 хиляди деца в България не ходят на училище, а повечето от тях са ромчета. За да се пребори с явлението, правителството е създало над хиляда специални екипа, които обикалят страната: техните специалисти имат за задача да се срещат и разговарят с ромските семейства в най-бедната страна-членка на ЕС. Една непосилна битка, както се е уверил и самият автор на репортажа, който е придружавал един от екипите. От общо седем посетени адреса в Столипиново само една майка била съгласна да разговаря с неканените гости. "Ще запишем детето на училище, ако баща му не ни повика обратно в Германия", уверила Зати Маринова, сочейки 10-годишния си син Орлин.
Едва 9% завършват средно образование
Съпругът на Маринова, както и много други роми предпочитат да опитат късмета си в някоя от по-богатите страни от ЕС, търсейки някакво препитание и бягайки от мизерията в гетото, посочва АФП. "Много деца напускат училище, защото трябва да помагат на семейството си", казва социологът Алексей Пампоров, цитиран от агенцията. "Момичетата се грижат за по-малките си братчета и сестричета, а момчетата се трудят заедно с бащите си, например по строежите", допълва той.
Има и много случаи, когато екипите заварват родителите у дома, но те не им отварят вратите, защото не желаят да разговарят с тях. "Децата, които търсим, може да са зад всяка една от тези врати. Но много родители са подозрително настроени спрямо непознатите", казва Теодора Крумова от ромската правозащитна организация "Амалипе".
В България дискриминацията спрямо ромите избуя след краха на комунизма през 1989 година. Днес ромите са силно маргинализирано малцинство. Около 22 процента от тях са неграмотни и едва 9% завършват средно образование, макар то да е задължително. А, според едно актуално изследване, много от тях не говорят български.
Експертите виждат пряка връзка между необразоваността и високия брой на бременностите сред младите ромски момичета. Само през миналата година са се родили около шест хиляди бебета от непълнолетни майки, с което България държи едно от първите места в ЕС по този показател. За да се справи с проблема, управляващата коалиция от консерватори и крайни националисти реши да заложи на метода с моркова и тоягата: от една страна властите предлагат на ромските семейства известни облекчения за закупуването на учебни пособия или пък помощ за намирането на работа - силен коз сред ромската общност, измъчвана от години от бедност и безработица, изтъква авторът на статията. В същото време София заплашва да въведе глоби или да спре някои социални плащания за родителите, които отказват да изпращат децата си на училище. А националистите дори настояват за криминализиране на деянието.
80% от децата са в чужбина
АФП уточнява, че националната кампания, в чиито екипи са включени над 11 600 специалисти, стартира в началото на септември. В материала се изтъква също така, че за първи път опитите на българските учители да върнат ромските деца в училище са подкрепени от социални работници и полицаи. Дотук обаче усилията не дават бързи резултати, посочва авторът и цитира данните на Министерството на образованието: до 10 октомври екипите са успели да посетят повече от 150 хиляди адреса и да върнат малко над 12 хиляди деца в училище. В над 80% от случаите децата от посетените адреси обаче са били в чужбина.
Проблемът се задълбочава и от липсата на качествено образование в районите с компактно ромско население. На този фон много родители питат какъв е смисълът да изпращат децата си да ходят в лоши училища. "Не преподават добре на децата ни. Моята племенница завърши осми клас и все още не може да пише името си", казва Райчо Кръстев, баща на три деца. Въпреки проблемите Теодора Крумова от "Амалипе" хвали новата инициатива. По думите ѝ, това е първият последователен опит на българските власти да върнат всички деца в училище от 1989 насам.
