БОЙКО ПЕНЧЕВ, "Дневник" 

Някога баба ми наричаше 24-и май свети Кирил. Днес всички сме научени, че се казва Ден на славянската писменост и култура. Някога 24-и май се празнуваше в училищата. Днес е просто почивен ден, в който по телевизиите се леят жестове на загриженост към "буквите", "писмеността" и "културата" – все като маркери на толкова важната за политическия елит "национална идентичност".

Първоучителите и учителите са минали на заден план. "Учител" вече не е достатъчно възвишена дума, сигурно защото навява асоциации за бюджети и заплати. И обществото предпочита да се умилява от абстрактни символи на идентичността, вместо да тревожи душевния си мир с някакви даскали.

Словото и писмеността са хубаво нещо, но не са нищо повече от инструмент, който може да се използва за всичко.

Езикът може да ни служи и за молитви, и за псувни

От букви може да се състави и стихотворение, и заповед, обричаща на смърт хиляди хора. Словото може всичко. Това, без което едно общество не може и затова би трябвало да почита, са хората, чрез които се предава социалният и духовният опит. Учителите – в най-широкия смисъл на думата.

От началната учителка, която учи първолаците на буквите, до университетския преподавател, в чийто трудов договор може да пише асистент или професор, но той също е Учител - защото е отворил умовете и душите на студентите към света на знанието и мисленето.

Българският учител стабилно е заседнал в социалното дъно. Унизително ниското заплащане на труда му е следствие на негласен обществен консенсус. В основата на този консенсус стоят два предразсъдъка, които стават все по-популярни.

Първият предразсъдък е, че човек всъщност се образова сам – от "живота", от работата, от интернет и т.н. Особено интернет усилва тази илюзия и прави така, че фигурата на учителя да изглежда като анахронизъм. Всъщност ние се учим винаги от хора, било то пряко или косвено, чрез текстове. Има и неиституционализирани, случайни форми на учене от хора.

Всяко общество обаче се крепи върху институционализирана система за предаване на знания и опит, защото така се осигурява споделеност на придобиваните знания и умения. С още по-голяма сила това важи за модерната епоха, в чийто фундамент е залегнало стандартизираното и всеобщо образование, получавано в поддържани и контролирани от държавата училища.

Вторият

предразсъдък е, че знанието е стока (или услуга)

а училищата са намиращи се в конкуренция производители, продаващи тази услуга. Да, принципът на конкуренцията е добро лекарство за тромавата, наследена от социализма бюрократизация на образователната система. Лекарството обаче трябва да се дозира. Това, което не бива да забравяме, е, че ученикът "плаща", но не само с парите на родителите си, а с труда, който влага в хода на образованието си.

Единственото, което в образованието се купува с пари, е дипломата – по легален или нелегален начин. Ако държавата иска училищата и университетите да се конкурират единствено като доставчици на дипломи, от това нищо добро няма да произтече. Учителят не е просто доставчик на "образователни услуги".

Образованието е призвано да развива потенциала на ученика, а този процес не може да бъде сведен до икономическа сделка. Точно затова принципът "Парите следват ученика" не бива да бъде единствен. Ако учителите бъдат системно третирани като продавачи на сергия, те накрая наистина ще се превърнат в такива.

Българската държава

третира учителите като разходно перо в бюджета

т.е. някакво досадно бреме. Самото образование започва да се разглежда като купуване на компетенции от страна на ученика и така естествено се поставя въпросът не трябва ли в такъв случай то да си стане платено. Изказването на премиера Борисов, че едва ли не трябва да се върне разпределението за завършващите висшисти, защото държавата ги "дотирала", а те после заминавали в чужбина, е пример точно за такова мислене.

Разбира се, че разпределението не може да се върне, защото икономиката е отдавна в частни ръце. Възможно е обаче другото – първо студентите, после и учениците да бъдат накарани да си плащат за "образователните услуги", които получават. Ние виждаме, че държавата пренебрегва учителите, и сякаш сме съгласни – толкова заслужават, да работят повече.

Всъщност пренебрегваните са самите ученици. Когато го разберем, може да е вече късно. Едно общество, което кара хората да се образоват и здравоопазват сами и - най-важното - да приемат това за нормално, не е общество.

Затова нека почетем учителите. Буквите са важни, но по-важен е духът, който ги оживотворява.

 

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Книгите разбиват оковите на времето и показват, че хората могат да използват магия.”

Карл Сейгън, американски астроном и писател, роден на 9 ноември преди 90 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...