НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Бях се зарекъл да не пиша нищо за училището. Трийсет години говорих, виках, шептях, писах, „вдигах ръка“ и се изказвах – и нищо.

Но не издържах.

Наближава 15 септември и усещам как разговорите за началото на учебната година винаги са от гледна точка на Пандемията. Именно тя – Пандемията, е станала по-важна от обучението, от училището, от всичко наоколо. Не как ще учим, а как ще се опазим – това е в основата на всеки разговор.

Да сме здрави е важно, много важно, но още по-важно е да преодолеем травмата от „заключените месеци“, от изгубените и изтреперани от страх месеци.

Учениците не са стъпвали в училище вече половин година и искам да попитам:

Кога ще се влюбват тези наши деца? Кога ще им омекнат коленете от любов, кога ще възвисят или разбият сърцата си от любов?

Кога ще се сприятеляват, кога ще се сбият, кога ще се сърдят и сдобряват, кога ще плачат от радост или от мъка за това, което става в клас и в училище?

Искам да попитам и още:

Кога ще се шляят заедно по улиците?

Кога ще закъснеят вечер?

Кога ще ритат топка?

Кога ще рисуват и пеят заедно?

Кога ще избягат от час?

Ние нормални деца ли искаме, или биороботи?

Страховете ни наистина ли са грижа, или мания и обсебване?

И да знаете, цялото увъртане и приказки около началото на учебната година и всички декларации, че ще се започне присъствено, са само маньоври преди отново да затворят и деца, и възрастни в клетките на сигурността.

„Нашите дни на Земята са като сянка, а времето, в което скърбим, е дължината на нашите дни.“

Шмуел Йосеф Агнон, израелски писател, роден на 17 юли преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...