На Велики четвъртък роднините на поета Никола Вапцаров отново напомниха за претенцията си към къщата музей в Банско. Те се настанили в двора, играли шах и отказали да си тръгнат след края на работното време, та се наложила намеса на полицията , разказа "24 часа". 

"Поведението им беше провокативно. Не е нормално да откажеш да напуснеш музей или каквато и да е публична институция, когато работното време изтича и трябва да се затвори", казва директорката на музея Светла Барякова. От фамилията ѝ предложили да подпишат договор за наем от 1 лв. на година, на което тя не се съгласила.

За музея вече 25 години се точи спор, който няма да бъде приключен в обозримо бъдеще. В сградата, която се намира в центъра на града, от 1912 г. живеят родителите на поета. През 1952 г. Комитетът за наука и изкуство я откупува от майката Елена, брата Борис и сестрата Райна и съпругата на Вапцаров Бойка. На четиримата са изплатени общо 19 648 лв., като единствено Бойка се отказва от полагащите ѝ се пари. Държавата я превръща в къща музей на поета революционер. Тя е обявена за исторически паметник на културата с национално значение от 1973 г. Три пъти през годините е основно реконструирана, достроявана и разширявана. За целта са отчуждени и съборени 4 съседни къщи. 

През 1991 г. наследниците претендират, че имотът е и техен и завеждат дело за възстановяване на собствеността. Получават 25%, а останалите са на държавата. След това обаче държавата завежда дело в съда за признаването ѝ като съсобственик на част от къщата. Мотивът е, че откупената от Вапцарови сграда е с площ 188 кв. м, а след това е достроявана с държавни пари до 242 кв. м, като е разширено дворното място. 

Роднините твърдят, че още през 2001 г. са върнали обезщетението от 19 648 лв. Последният им иск е за 550 хил. лв. срещу община Банско за пропуснати ползи от имота. Общината внася пък насрещен иск за 1,5 млн. лв. за подобрения и издръжка. Делото се гледа в окръжния съд в Благоевград.

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...