ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ, "ФЕЙСБУК"

Беше първото томче с поезия, което майка ми подари, черно, с твърди корици от седемдесет и някоя година, сега е като "окъсан рибен буквар, модел хиляда осемстотин и четирийсе":) През годините различни стихове от него ми ставаха любими, от "едрите звезди над Фамагуста", което за юношеското ми ухо звучеше толкова далечно и екзотично, до тежката тъга на "История", така пораствахме. После по това първо томче писах дисертацията си за Вапцаров и поезията на 40-те, кинохрониките, радиото и рекламите от онова време, "отвънка беше шум и светеха реклами" - опит за изваждане от каноничната му самота.

Но за самотатата Вапцаров и слепотите ни нека припомним известното. Книжката "Моторни песни" е платена със заем и основно подарявана на глухо мълчащи писатели и приятели. Няколко кратки снизходителни отзиви излизат предимно в провинциални и технически вестници. (В “Технически глас” електротехникът Кир. Н. Филипов се упражнява в колегиална литературна критика по следния начин: „Въпреки някои недостатъци в стихосбирката, „М.П.” се чете с повишен интерес и с истинско удоволствие. Трябва да пожелаем на колегата да работи все тъй усърдно и се утвърди като незаменим певец на своето съсловие, пръснато из работилници, фабрики и заводи.")

Нито левите поети, с които го свързва “родство по избор”, нито близките му, с които тече “родство по кръв”, забелязват поет у “нашия Кольо”. В известното писмо от 12. март 1940 до майка му, след като месец по-рано е пратил книжаката си, а отговор няма, Вапцаров пише:

„Пусти поройци и я книга издадох, па те нема да кажеш аресува ли ти или не дрънка ни колко лугне в кал...”

Немилостивият отговор на майката гласи:

„Хубава е, но трябва да напишеш и по-хубава, такава, че да я разберат и простите хора...”

Поетът Вапцаров се оказва невъзможен приживе в българската литературна публичност, “машинен техник”, който пише стихотворения. И работниците от печатницата, която току-що е отпечатала “Моторни песни”, му подаряват визитни картички на хубава гланцова хартия с надпис:

“Никола Вапцаров. Машинен техник. София”...

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.