ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ, "ФЕЙСБУК"

Беше първото томче с поезия, което майка ми подари, черно, с твърди корици от седемдесет и някоя година, сега е като "окъсан рибен буквар, модел хиляда осемстотин и четирийсе":) През годините различни стихове от него ми ставаха любими, от "едрите звезди над Фамагуста", което за юношеското ми ухо звучеше толкова далечно и екзотично, до тежката тъга на "История", така пораствахме. После по това първо томче писах дисертацията си за Вапцаров и поезията на 40-те, кинохрониките, радиото и рекламите от онова време, "отвънка беше шум и светеха реклами" - опит за изваждане от каноничната му самота.

Но за самотатата Вапцаров и слепотите ни нека припомним известното. Книжката "Моторни песни" е платена със заем и основно подарявана на глухо мълчащи писатели и приятели. Няколко кратки снизходителни отзиви излизат предимно в провинциални и технически вестници. (В “Технически глас” електротехникът Кир. Н. Филипов се упражнява в колегиална литературна критика по следния начин: „Въпреки някои недостатъци в стихосбирката, „М.П.” се чете с повишен интерес и с истинско удоволствие. Трябва да пожелаем на колегата да работи все тъй усърдно и се утвърди като незаменим певец на своето съсловие, пръснато из работилници, фабрики и заводи.")

Нито левите поети, с които го свързва “родство по избор”, нито близките му, с които тече “родство по кръв”, забелязват поет у “нашия Кольо”. В известното писмо от 12. март 1940 до майка му, след като месец по-рано е пратил книжаката си, а отговор няма, Вапцаров пише:

„Пусти поройци и я книга издадох, па те нема да кажеш аресува ли ти или не дрънка ни колко лугне в кал...”

Немилостивият отговор на майката гласи:

„Хубава е, но трябва да напишеш и по-хубава, такава, че да я разберат и простите хора...”

Поетът Вапцаров се оказва невъзможен приживе в българската литературна публичност, “машинен техник”, който пише стихотворения. И работниците от печатницата, която току-що е отпечатала “Моторни песни”, му подаряват визитни картички на хубава гланцова хартия с надпис:

“Никола Вапцаров. Машинен техник. София”...

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...