Белият дом традиционно обяви с какви културни занимания президентът Барак Обама ще разнообрази летния си отпуск в курорта Мартас Винярд. „Вашингтон поуст” отбелязва, че държавният глава на САЩ ще чете книги, ще слуша музика и ще играе голф. 

Списъкът с книги за 16-те дни отпуск е: 

„All That Is“  от Джеймс Солтър

“Светлината, която не виждаме“ от Антъни Доер

„Шестото измиране“ от Елизабет Колбърт

„The Lowland“ от Джумпа Лахири

„Between the World and Me“ от Та-Нахаси Коутс

„Washington: A Life“ от Рон Черноу

Обикновено книгите, които президентът чете, автоматично стават бестселъри. Повечето от тях обаче вече са. 

Обама "шерна" и всички парчета, които ще слуша, като пусна в Spotify две плейлисти - дневна и нощна. В дневната подборка са Боб Марли, Боб Дилън, Стиви Уондър, Джъстин Тимбърлейк, "Ролинг Стоунс" и Флорънс & The Machine. Вечер ще слуша Бионсе, Франк Синатра, Мос Деф, Били Холидей, Франк Оушън, Джон Колтрин. 

 

„Трябва да си дадем сметка, че оставяме нещо след себе си. И това е споменът за нас в децата ни."

Кевин Костнър, американски актьор и режисьор, роден на 18 януари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...