БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Предварително отбелязвам, че не съм от най-големите фенове на Дан Браун.
Независимо, че е по-малък от мен с две години , че е роден с един ден разлика с мен, завършил е колежа „Амхърст“ и е свирил на синтезатор, преди покойния знаменит литературен агент Джордж Уизър да го покани на обяд преди 31 години и да му предложи да изостави музиката ,за да пише романи.
Дан го послушва и от 1995 година издава 9 книги.
Осем от тях съм чел, деветата не е преведена на български и е документална – „187 Мъж за отбягване“, 1995.
Разбира се, световната му слава се дължи на шестте трилъра, които издава от 2000 г. с главен герой – харвардския професор по религиозни символи и лингвистика Робърт Лангдън, който от 2006 г. носи облика на Том Ханкс.
Не крия, че бях впечатлен от първите два романа на сагата – „Шестото клеймо“, 2000 и „Шифърът на Леонардо“, 2003.
Веднага си дадох сметка, че това е опитен и начетен професионалист, за когото работи подготвен екип от специалисти, че винаги намира за изследване и осмисляне актуални, често предизвикателни и взривоопасни теми, че умее да поддържа интрига, да пласира ефектни, но плоски и едноизмерни персонажи, че е сладкодумен и атрактивен и е в състояние, както е в случая с „Тайната на тайните“ да те държи в напрежение с дни, докато погълнеш 651-та страница на романа му, по който работи шест години.
Тъй като чета отдавна, съм си изградил критерии, по които различавам авторите на бестселъри в САЩ.
Те са два типа - в първия кръг са имена като Ъруин Шоу, Марио Пузо, Джон Ъпдайк, Норман Мейлър и Едгар Лорънс Доктороу, създателите на популярни и обичани книги , разглеждащи общозначими и важни проблеми, превръщащи ги естествено в класици, а във втория са автори като Том Кланси, Дейвид Морел, Томас Харис и Дан Браун, издаващи романи в милиони тиражи, които търсят преди всичко сензация, емоции и разработка на актуални теми.
На всичкото отгоре не харесах предпоследния опус на Дан Браун – „Произходът“ от 2017 г., иначе амбициозно написан, но кух и лишен от типичния за него стилистичен блясък и емоционален ентусиазъм.
„Тайната на тайните“, 2025, представя Браун в най-добрата му светлина.
Естествено, може да се спори, възможно ли е в рамките на по-малко от 48 часа Робърт Лангдън да преживее ВСИЧКО, което му сервира писателят в зимна Прага.
Нещо повече – ако не беше финалното указание, че той не идва за първи път в чешката столица, щях да остана с впечатлението, че е харвардски гений, който на мига се ориентира в историческия център на Прага, изпълнявайки функциите на следовател, гид, археолог, защитник на справедливостта, почитател на ноетиката, опитен разузнавач и добър спортист – всичко това , събрано в едно и с подкрепата, разбира се, на любимата Катрин Соломон, с която на финала той все пак се събира, след дългогодишен интимен романс.
Като оставим на страна интригата, която е хипнотична като за екшън трилър, не коментирайки деликатната тема за властното поведение на американското посолство в Чехия и за пренебрежителното отношение на оторизираните американски власти с представителите на ЧНРС – разузнавателната служба на Чешката република, смятам, че точно темата – актуална и злободневна – превръща книгата във важна и дори стряскащия й обем не е пречка за нейното бързо поглъщане.
Всъщност спътничката на Лангдън Катрин Соломон написва изследване „Тайната на тайните“, в което установява, че технологичната експлозия, на която сме свидетели сега е част от духовната еволюция, тренировъчно поле за съществуването, което в крайна сметка е нашата крайна съдба – съзнание, освободено от физическия свят и въпреки това свързано с всичко.
Точно тази хипотеза на Соломон я прави опасна за ЦРУ, тъй като агенцията чрез своята фирма „Ин – Кю Тел“ разработва именно в Прага дългогодишен проект за контрол върху съзнанието и човешкия мозък, в сурова конкуренция с Русия и Китай, като целта е чрез новите открития да се постигне превъзходство и господство в света – естествено в името на запазването на западните ценности.
Любопитното е, че неизбежният челен сблъсък на Соломон и Лангдън с ЦРУ в лицето на неговия директор Грегъри Джъд е преодолян с помощта на американската посланичка в Чехия Хайди Нагел и независимо от взривяването на свръхсекретната подземна лаборатория „Праг“ в центъра на Прага американците, както винаги, се измъкват сухи от забърканата каша.
И за да е хепи ендът пълен, се оказва, че изгорелият крамолен ръкопис на Катрин е спасен от Лангдън – как да не се сетим за прочутото откровение на Булаков от „Майстора и Маргарита“ – „Ръкописите не горят!“ и за благодарност професорът получава любовно обяснение от признателната изследователка в катедралата „Свети Вит.
А в добавка чудовището Големът - така е в романа - се оказва втората същност на руската мъченица Саша Весна...
Дан Браун ще спечели очакваните милиони, книгата му ще предизвика полемики и всевъзможни коментари…
Чудя се дали Рон Хауърд ще я екранизира с Том Ханкс и примерно Робин Райт Пен в главните роли, а за мен остава емоцията от бързото й поглъщане, осъзнаването на познатия факт, че това е поредното завладяващо четиво, което впечатлява, без да е нещо специално и в канона , но което за хубаво или лошо години наред ще се коментира и предъвква.
Или както бе казал в Седмото Велико народно събрание един позабравен днес депутат за популярен класик от времето на соца - Радичков – „Той е актуален автор, но не е голям писател“.
„Дан Браун, „Тайната на тайните“, 2025, изд. „БАРД“, ред. Иван Тотоманов, превод Венцислав Божилов, Радослав Христов
