КРЕМЕНА НИКОЛОВА – ФЛОР, ПР Софийска филхармония

Софийската публика има все по-голямата привилегия да се среща с виртуози, чийто дом са най-престижните световни сцени, а зала „България“ упорито затвърждава мястото си в списъка на предпочитаните дестинации на топ артистите в класическата музика. Магнетична и   напълно раздаваща се, Соня Йончева направи поредния подарък на родните меломани на 15 ноември. Концертът ѝ със Софийската филхармония затвърждава усещането, че столицата ни  е в центъра на световната културна карта.

Соня Йончева излезе пред родната публика само месец след раждането на дъщеря си София. Тя пристигна в София след два изключително успешни концерта в Хамбург и Москва с Пучиниева програма, към която очевидно има афинитет. Още в първите минути певицата показа, защо е определяна като една от най-харизматичните световни прими на оперния небосклон. Изключителната ѝ артистичност допълваше красивия и мощен глас на дивата и заедно с огромната енергия, която тя предаде на публиката, превърнаха концерта в истински спектакъл – наслада за сетивата.

На младия тенор Михаил Михайлов се падна отговорността да партнира на Соня Йончева и той се справи отлично с нелеката си задача, стоейки достойно до нея и в музикално, и в артистично отношение.

Водена от маестро Найден Тодоров Софийската филхармония беше повече от равностоен партньор и на оперната дива.  Оркестърът, който показва невероятно израстване в последните години, впечатли с красивия си звук и стилния прочит на нелеките партитури.

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи с широка усмивка и внимание към всеки един от стотиците почитатели, наредили се на дълга опашка за снимка с нея. Силно развълнувана, тя заяви, че не обича думата „довиждане“, а предпочита да каже „до нови срещи“. Зад кулисите обеща на оркестъра, че тази среща ще бъде съвсем скоро.

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...