ВИКТОРИЯ ХРИСТОВА, "Свободна Европа"

“Призив към любов, мир и единство”. Така легендарният соул изпълнител Стиви Уондър описа посланието на двете си нови песни. Тази седмица той обяви създаването на собствено звукозаписно студио, чрез което застава начело на борбата срещу расизма в САЩ.

Песните са написани след 15 години творческо затишие. Те включват строга политическа тематика и призив за социална промяна. “Тази година е изпълнена с толкова обърканост и омраза - изток срещу запад, леви срещу десни”, каза Уондър.

Изпълнителят коментира, че новата песен Can’t Put It in the Hands of Fate е вдъхновена от движението Black Lives Matter и от тревожната ситуация в света по време на пандемията. “Това не е просто още един хаштаг. Това е животът ни”, каза Уондър по-рано тази година по повод протестите за правата на чернокожите в САЩ.

Всички средства от продажбата на песните ще бъдат дарени за благотворителност в подкрепа на чернокожите общества. “За мен е радост да помогна и да изразя обичта си”, каза Уондър.

70-годишният музикант призова и към необходимостта от гласуване на предстоящите избори за президент на САЩ. “Вселената ни наблюдава. Трябва да гласуваме за правдата и против несправедливостта”, казва той.

Това обаче не е първия път, когато Уондър се застъпва за правата на чернокожите. През 80-те години води активна кампания за край на апартейда в Южна Африка. През 2012 г. той се противопоставя срещу широкото разпространение на нападения срещу малцинства. “Расизмът може да бъде унищожен само ако хората се изправят заедно срещу този демон”, казва той.

Носителят на 25 награди “Грами” Стиви Уондър започва музикалната си кариера на 11-годишна възраст. Свири на пиано от 9-годишен, а две години по-късно вече владее хармоника, барабани и бас. Талантът му е забелязан през 1961 г. от собственика на звукозаписната компания “Мотаун” Бери Горди. Горди описва момчето като “11-годишен гений” и му дава псевдонима “Уондър” (“Чудо”).

Следващите години съвместно сътрудничество водят до над 20 милиона продадени албума и 30 песни на първо място в поп класациите. От 11-годишно “дете-чудо” Стиви Уондър се превръща в едно от най-разпознаваемите имена в американската поп култура.

Освен популярните му хитове, песните на социална тематика също не са чужди на Уондър. През годините той пее в подкрепа на информационни кампании за ХИВ и диабет, както и за благотворителни каузи за бездомни и хора с увреждания. През 2009 г. ООН го отличава със званието “посланик на мира”.

Сега Стиви Уондър поема по нов път - борбата за расова справедливост. “Трябва да вложиш сърцето си в промяната”, казва той.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.