КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

Концерт за цигулка на Йоханес Брамс и Щотландската симфония на Феликс Менделсон – Бартолди ще звучат в Парк-театър „Борисова градина“ на 29 юли от 20 ч. Софийската филхармония излиза на откритата сцена в компанията на цигуларя Марио Хосен и под диригентството на Найден Тодоров.

Събитието е част от лятната програма на Филхармонията „Споделете музиката“.

Два дни преди това, на 27 юли,  варненската публика ще се наслади на същата програма в летния театър на морската ни столица. Концертът там е в рамките на Международния фестивал „Варненско лято“.

Марио Хосен, който е и артистичен директор на фестивала споделя: "За мен винаги е удоволствие да концертирам със Софийската филхармония. А гастролът на оркестъра е една от традициите на “Варненско лято” и специален момент за почитателите на музикалното изкуство.”

Цигулковият концерт на Йоханес Брамс има дълга предистория. Тя започва от локалите и кръчмите, в които младият Брамс свири на пиано, подпомагайки финансово обучението си. В едно от тези места го забелязва унгарският цигулар Едуард Ремени, комуто Брамс прави толкова силно впечатление, че му предлага работа като негов акомпанятор. През 1853 Ремени го запознава с друг велик цигулар – Йозеф Йоахим,  който става дългогодишен приятел на композитора и близо 25 години го провокира с идеята да напише концерт за цигулка. Премиерата е на 1 януари 1879 в изпълнението на Йоахим и под диригентството на композитора. Неразбран от публиката тогава, днес това е едно от емблематичните класически произведения.

През 1829 г. Менделсон се отправя на посещение в Англия и Шотландия. През следващата година той започва да пише своята Шотландска симфония, която прекъсва поради други пътувания, защото не можел да възпроизведе мрачния Север под жаркото слънце на Рим. Завършва я едва през 1842 в Берлин. Чрез музиката ѝ Менделсон показва усещането си за шотландската природа и представите си за историческите събития по тези земи. В музиката няма фолклорни цитати, самият композитор заявява „Няма национална музика за мен! В картините, руините и природната среда намирам най-много музика“.

Цигуларят Марио Хосен е добре познат на българската публика. Живее във Виена, но концертира активно по света, преподава в България и чужбина. Солист е на едни от най-известните оркестри, между които са: Виенският симфоничен оркестър, Виенският камерен оркестър, Академия St. Martin and the Fields, Английски камерен оркестър, Оркестър „Брукнер” – Линц, Кралската филхармония, Симфоничен оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестър на Миланската Скала, Симфоничният оркестър на БНР, Камерен ансамбъл „Софийски солисти” и др. Той е почетен професор по цигулка на Нов български университет и гост-професор в Япония със завидна преподавателска кариера и студенти, носители на високи отличия в Европа и Азия.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 170 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията