Вторият концерт от цикъла „Обичате ли Брамс?“ на 1 март ще представи последната, Четвърта симфония на емоционалния композитор в изпълнение на Софийската филхармония и не по-малко емоционалния маестро Найден Тодоров. 

Тази творба е своеобразна обобщаваща кулминация на творчеството и светогледа на Брамс. За нея критикът Ханслик пише: „за музиканта няма друга съвременна творба толкова благодатна като обект на изследване - тя е като тъмен кладенец, колкото повече го гледаме, толкова по-ярко звездите светят.” 

В първата част на концерта ще прозвучи Концерт за цигулка и оркестър на Макс Брух със солист Волфганг Давид. 

Макс Брух е един от редките примери на творец, който в бурното, изпълнено с радикални новаторски търсения време от края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век остава верен на художествените идеали и традиции на романтичната епоха. Неговата дълга кариера като преподавател, диригент и композитор е свързана с различни германски музикални центрове – Манхайм, Кобленц, Зондерхаузен, Бон. Три сезона е диригент и на Кралското филхармонично общество в Ливърпул, след това повече от 20 години – до 1910, е професор по композиция във Висшето училище за музика в Берлин. 

Неговото богато творчество обхваща повече от 200 опуса във всички жанрове, сред тях са и „Шотландска фантазия” за цигулка и оркестър, и пиесата му за виолончело и оркестър „Кол Нидрей” върху религиозна молитвена еврейска мелодия. Но най-популярен остава Първият от трите му цигулкови концерти, привлекателен за всеки цигулков виртуоз от времето на прочутия Йозеф Йоахим до днес. 

Концертът за цигулка № 1 се нарежда сред знаменитите инструментални опуси на ХІХ век, показателен за инструменталната естетика от епохата на романтизма със съчетанието на богата емоционалност, драматика, красива мелодичност и виртуозно майсторство. Творбата съзрява постепенно между 1866 и 1868. Първото й изпълнение през 1866 г. от Ото фон Кьонигслов под диригентството на самия Брух не удовлетворило автора и той се обръща за съвет към големия цигулар Йозеф Йоахим, с чието активно участие концертът е завършен две години по-късно. (Подобна е ролята на Йоахим и в създаването на цигулковия концерт на Брамс). Премиерата на тази редакция е поднесена от Йозеф Йоахим, този път под палката на диригента Карл Мартин Райнхалтер, на 5 януари 1868 г. в Бремен. Брух посвещава Концерта на Йоахим и многократно подчертава в своите писма неговото съавторство в раждането на творбата, която ще остане един от предпочитаните шедьоври в цигулковия репертоар.

Австрийският цигулар Волфганг Давид е роден през 1971 г. в Санкт Пьолтен. На 8-годишна възраст е приет в подготвителния клас по цигулка на Виенския университет по музика. В продължение на няколко години учи при концертмайстора на Виенската филхармония Райнер Кюхл. По време на обучението си печели награди и отличия на реномираните международни цигулкови конкурси „Йозеф Йоахим”, конкурсите в Кьолн и в Претория. По-късно продължава обучението си с Игор Озим в консерваторията в Кьолн и с Ифра Нийман в Guildhall School of Music в Лондон.

Бил е солист на Кралския филхармоничен оркестър, Виенския радиосимфоничен оркестър, симфоничните оркестри на Йоханесбург и Берн и „Нюйорски Виртуози”, свирил е в прочути зали като Мюзикферайн и Концертхаус във Виена и Карнеги Хол – Ню Йорк.

Концертирал е Европа, Япония, Южна Корея, Южна Африка и САЩ, където The Washington Post пише: „Той достига висините на музициране”. Английското музикално списание The Strad описва неговото свирене като „емоционално толкова богато, колкото може само да се пожелае”. Кулминации в неговата кариера са концертът за кралицата на Тайланд и концертът в Голямата зала на Обединените нации в Ню Йорк, където той интерпретира „Годишните времена” на Вивалди, заедно с „Нюйоркски Виртуози”. 

Паралелно с изпълненията си на традиционния цигулков репертоар, Волфганг Давид се посвещава и на съвременната музика и работи интензивно със съвременни композитори като Дейвид Гомпър, Йозеф Дангерфилд, Ноел Залер, Райнер Бишоф, Люк Дан, Чинг-чу Ху, Джеръми Дейл Робъртс, Джон Aлмайер и др. Някои от тези композитори са писали произведенията си специално за него, той осъществява техните премиери и записи на CD.

Волфганг Давид свири на инструмент „Карло Бергонци” от 1724 г., предоставен му от Австрийската национална банка.

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.