Вторият концерт от цикъла „Обичате ли Брамс?“ на 1 март ще представи последната, Четвърта симфония на емоционалния композитор в изпълнение на Софийската филхармония и не по-малко емоционалния маестро Найден Тодоров.
Тази творба е своеобразна обобщаваща кулминация на творчеството и светогледа на Брамс. За нея критикът Ханслик пише: „за музиканта няма друга съвременна творба толкова благодатна като обект на изследване - тя е като тъмен кладенец, колкото повече го гледаме, толкова по-ярко звездите светят.”
В първата част на концерта ще прозвучи Концерт за цигулка и оркестър на Макс Брух със солист Волфганг Давид.
Макс Брух е един от редките примери на творец, който в бурното, изпълнено с радикални новаторски търсения време от края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век остава верен на художествените идеали и традиции на романтичната епоха. Неговата дълга кариера като преподавател, диригент и композитор е свързана с различни германски музикални центрове – Манхайм, Кобленц, Зондерхаузен, Бон. Три сезона е диригент и на Кралското филхармонично общество в Ливърпул, след това повече от 20 години – до 1910, е професор по композиция във Висшето училище за музика в Берлин.
Неговото богато творчество обхваща повече от 200 опуса във всички жанрове, сред тях са и „Шотландска фантазия” за цигулка и оркестър, и пиесата му за виолончело и оркестър „Кол Нидрей” върху религиозна молитвена еврейска мелодия. Но най-популярен остава Първият от трите му цигулкови концерти, привлекателен за всеки цигулков виртуоз от времето на прочутия Йозеф Йоахим до днес.
Концертът за цигулка № 1 се нарежда сред знаменитите инструментални опуси на ХІХ век, показателен за инструменталната естетика от епохата на романтизма със съчетанието на богата емоционалност, драматика, красива мелодичност и виртуозно майсторство. Творбата съзрява постепенно между 1866 и 1868. Първото й изпълнение през 1866 г. от Ото фон Кьонигслов под диригентството на самия Брух не удовлетворило автора и той се обръща за съвет към големия цигулар Йозеф Йоахим, с чието активно участие концертът е завършен две години по-късно. (Подобна е ролята на Йоахим и в създаването на цигулковия концерт на Брамс). Премиерата на тази редакция е поднесена от Йозеф Йоахим, този път под палката на диригента Карл Мартин Райнхалтер, на 5 януари 1868 г. в Бремен. Брух посвещава Концерта на Йоахим и многократно подчертава в своите писма неговото съавторство в раждането на творбата, която ще остане един от предпочитаните шедьоври в цигулковия репертоар.
Австрийският цигулар Волфганг Давид е роден през 1971 г. в Санкт Пьолтен. На 8-годишна възраст е приет в подготвителния клас по цигулка на Виенския университет по музика. В продължение на няколко години учи при концертмайстора на Виенската филхармония Райнер Кюхл. По време на обучението си печели награди и отличия на реномираните международни цигулкови конкурси „Йозеф Йоахим”, конкурсите в Кьолн и в Претория. По-късно продължава обучението си с Игор Озим в консерваторията в Кьолн и с Ифра Нийман в Guildhall School of Music в Лондон.
Бил е солист на Кралския филхармоничен оркестър, Виенския радиосимфоничен оркестър, симфоничните оркестри на Йоханесбург и Берн и „Нюйорски Виртуози”, свирил е в прочути зали като Мюзикферайн и Концертхаус във Виена и Карнеги Хол – Ню Йорк.
Концертирал е Европа, Япония, Южна Корея, Южна Африка и САЩ, където The Washington Post пише: „Той достига висините на музициране”. Английското музикално списание The Strad описва неговото свирене като „емоционално толкова богато, колкото може само да се пожелае”. Кулминации в неговата кариера са концертът за кралицата на Тайланд и концертът в Голямата зала на Обединените нации в Ню Йорк, където той интерпретира „Годишните времена” на Вивалди, заедно с „Нюйоркски Виртуози”.
Паралелно с изпълненията си на традиционния цигулков репертоар, Волфганг Давид се посвещава и на съвременната музика и работи интензивно със съвременни композитори като Дейвид Гомпър, Йозеф Дангерфилд, Ноел Залер, Райнер Бишоф, Люк Дан, Чинг-чу Ху, Джеръми Дейл Робъртс, Джон Aлмайер и др. Някои от тези композитори са писали произведенията си специално за него, той осъществява техните премиери и записи на CD.
Волфганг Давид свири на инструмент „Карло Бергонци” от 1724 г., предоставен му от Австрийската национална банка.