БНР

Нежна, тиха, стихийна, кротка, експанзивна, мълчалива, смешна или меланхолична  - тя е емблемата на българското кино от 60-те и 70-те години.

Невена Коканова произнася първата си филмова реплика през 1956 г. във филма "Две победи", за да се превърне малко след това в безспорната прима на седмото изкуство у нас.

Големите си роли прави в сложни и противоречиви екранизации - Ирина в "Тютюн", Лиза в "Крадецът на праскови", Неда в "Отклонение".

След превъплъщенията в сложни, водещи женски персонажи – на големия екран се възкачва една друга Невена Коканова - укротена, помъдряла, покоряваща сърцата на зрителите със своите знакови, епизодични превъплъщения във филми като "Момчето си отива" и "Матриархат".

Родена през 1938 г. в Дупница като потомка на аристократичната фамилия Фон Хелденберг, Невена Коканова има достатъчно причини, за да не бъде допусната до сцената и киноекрана. Провидението изглежда е на нейна страна, а за истинския талант се оказва, че граници няма. Освен онези граници на епохата - политически и културни - които тя не успява да надскочи, въпреки своята световна класа.

В тази серия на видеокаста "Говори..." ще чуете няколко интервюта с Невена Коканова, както и стихотворение и песен, изпълнени от актрисата и съхранени в Златния архивен фонд на БНР. Неповторимото и енигматично присъствие на Невена Коканова в българското кино от ХХ в. коментират кинокритикът Деян Статулов  и актрисата Елена Петрова.

Във видео подкаста "Говори..." екипът от дирекция "Дигитални програми" на БНР представя интересни, любопитни и по-слабо коментирани моменти от живота и дейността на най-известните български интелектуалци, чуваме и гласовете на тези личности, които се съхраняват в Архивния фонд на БНР.

Целта на поредицата е да обогати информираността на широката общественост за тях и да бъде полезна както за образователната, така и за обучителната дейност в средното и висше образование у нас.

 

Епизодите се излъчват два пъти месечно, във вторник (всеки първи и трети вторник на месеца), от 20:30 ч. в YouTube.

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин