На юни 4 юни1886 г. писателят Алеко Константинов пише писмо до министъра на правосъдието, в което обяснява претовареността си като прокурор в Софийския окръжен съд. Текстът е публикуван в „Събрани съчинения”, Алеко Константинов, 4 т., изд. “Български писател”, София, 1981. По ирония на съдбата неговата позиция е актуална и днес.
До господина
Министъра на правосъдието
В допълнение към ведомостта за хода на делата в поверения ми прокурорски надзор през миналия месец май текущата 1886 год. чест имам да Ви представя и някои кратки обяснителни към ведомостта сведения.
Като приех възложената ми от Вас в началото на настоящата година трудна обязаност да управлявам прокурорския надзор при столичния окръжен съд, аз бях уверен, че ще разделям труда си с помощници, които предвижда бюджета на Българското княжество, но недостатъкът на юристи беше причината да изпълнявам, с малки интервали, почти сам в продължение на пет месеца тази служба, която, смея да Ви уверя, господин министре, е несъразмерна със силите на едно лице. Ето в най-кратки чърти хода на моята деятелност: аз наследих между другото 24 свършени следствени дела, които очакваха далнейше направление и в продължение на месец януари постъпиха още 25 дела; при необходимостта да участвам ежедневно в углавното отделение на съда, а твърде често и в двете отделения; същевременно да давам направление на канцеларските преписки, аз не бях в състояние да дам ход на повече от 8 дела, тъй щото в края на месеца в канцеларията се събраха вече 41 дела. Тази цифра ясно говори за необходимостта поне на един помощник, но по непредвидени обстоятелства аз и през месец февруари изпълнявах длъжността си сам, усилих занятията си доколкото беше възможно и успях да дам ход на 19 дела, тъй щото от останалите и постъпилите 59 дела към края на февруари имаше само 40 дела, т. е. с едно дело по-малко от миналия месец. През месец март аз се ползвах донякъде от г. Панова, временно командирования при мен помощник, и от събраните 53 дела дадохме ход на 32 дела, тъй щото към края на месеца в прокурорския паркет останаха 21 дела. През април с помощта на Данаилова дадохме ход на 37 дела и към края на месеца останаха висящи само 14 дела. Очевидно беше, че ако ползувах поне още 2 месеца от помощник, то столичният прокурорски паркет щеше да достигне до това желателно състояние, при което прокурорът има възможност да дава законен ход на всяко следствие в течение на една неделя от постъпването му, както това изисква ст. 517 от руското углавно съдопроизводство. Това последно требование аз съм се старал да го изпълнявам по отношение на арестантските дела и мога да Ви уверя, че арестантско дело у мен не се е задържало повече от 4-5 дни. Но что се касае до останалите дела, то, за съжаление, и физическа възможност не съм имал да им давам ход в такъв кратък срок. Настъпи месец май и след първите числа на месеца помощникът ми г. Данаилов, по известни Вам причини, се отправи за Лом. Каква е била моята деятелност през този месец, ясно се вижда от представляемата сега ведомост. Считам за нужно да дам следните бележки: през м. май постъпиха 48 дела, а заедно с останалите се събраха до почтената цифра 62 дела. Без излишни преувеличения осмелявам се да Ви уверя, че аз дадох максимума на възможността за силите ми деятелност и сам дадох ход на 33 дела, като участвах при това ежедневно в заседания и независимо от другите постъпили преписки. Но когато в последния ден на месеца г. г. съдебни следователи донесоха 16 дела, аз изгубих моментално всякаква енергия и ясно видях своето безсилие да поддържам сам борбата с много сложната и подавляюща обязаност. Под такова впечатление пристигна и телеграмата за смъртта на майка ми и това известие окончателно ме лиши от възможността да продължавам службата, начната със скъпо за здравето ми увлечение.
При това признавам, г. министре, че аз не бях в състояние да изпълнявам тази сериозна обязаност тъй, както аз предполагах и както въобще е желателно. Моята деятелност беше чиновническа и канцеларска пар екселанс. Аз бях лишен от възможността да внисам научно-юридически разум в своята прокурорска деятелност, тъй като нямах необходимото за това време; а се ограничавах само с практическата, с шаблонната подготовка, което може да върши и един практикующ по съдебното ведомство. Аз нямах възможност да дам нито по службата, нито публично сведение за тия немалочислени недостатки, които забелязвах в продължение на кратковременната си служба. Всичко това парализира моята охота и енергия, а аз за съжаление съм поставен в необходимостта да Ви моля, г. министре, да ми се разреши за почивка един отпуск 40-дневен, после което аз се надявам, че ще заема отново същата служба, която при известни условия аз бих изпълнявал, уверен съм, много по-съобразно със същността й.
Примете, г. министре,
уверенията от отличната ми към Вас почит
Прокурор: Алеко Константинов